На 10 юни, събота, в катедралния храм „Св. Неделя“ в София се извърши ръкоположението на Велбъждки епископ Исаак, който ще бъде втори викарий на Софийския митрополит.
Архиерейската св. Литургия беше оглавена от старшия митрополит, Великотърновски Григорий, в съслужение с митрополитите Пловдивски Николай, Неврокопски Серафим и Доростолски Яков и епископите Адрианополски Евлогий, Тивериополски Тихон, Велички Сионий, Знеполски Арсений, Белоградчишки Поликарп, Смоленски Висарион и Главиницки Макарий. На богослужението молитвено присъстваше Негово Светейшество Българският патриарх и Софийски митрополит Неофит. Песнопенията изпълни хор „Св. Наум Охридски“ с ръководител Андрей Касабов.
Символите на архиерейското служение – сакос, омофор и енголпие – бяха връчени на новия епископ от митрополитите Григорий, Николай и Серафим, а епископската корона беше положена върху главата му от Негово Светейшество патриарх Неофит.
Приветственото слово на патриарха към новия епископ беше прочетено от митр. Григорий. На новия епископ на БПЦ Негово Светейшество пожела да подкрепя братски свещенослужителите, които са „съработници Христови“ (2 Кор. 6:1), както и да бъде „бърз на слушане, бавен на говорене, бавен на гняв, защото човешкият гняв не върши Божията правда“ (Иак. 1:19-20).
От своя страна новият епископ обеща да „пази чистотата на православната вяра и правилата на Православната църква“, както и да бъде послушен на свещеноначалието на БПЦ – „Светейшия Български патриарх и досточтимите митрополити, членове на Светия Синод на БПЦ“.
* * *
Според каноните на Православната църква епископът се ръкополага, за да ръководи определена епархия, чието име е отразено в титула му. По изключение се допуска хиротония на епископи, които нямат епархия, и те в повечето случаи са викарни (помощни) епископи. По правило техните титли нямат общо с населеното място, където пребивават. Прави впечатление, че новият Велбъждки епископ приема титла на древната епископия на Велбъжд, днес Кюстендил, където докоро беше архиерейски наместник. Като епископ той ще остане на служение в Кюстендил.
Уставът на БПЦ регулира този въпрос в чл. 94 (т. 2, 3 и 4), където се казва: „Св. Синод може да ръкоположи епископи за помощници на Българския патриарх като предстоятел на Българската православна църква и Софийски митрополит, както и за помощник на престарял или заболял митрополит. По искане на митрополит и по преценка на Светия Синод при необходимост за Църквата Светият Синод по изключение може да ръкоположи епископ. Викарният епископ при богослуженията подпомага епархийския митрополит“. Викарните епископи нямат самостоятелни управленски правомощия, а вършат само това, което им е изрично възложено от епархийския архиерей.
Към настоящия момент БПЦ има няколко викарни епископи на митрополити – двама в Пловдивска епархия, двама в Софийска (викарии на Софийския митрополит), един в Русенска епархия, един в Сливенска епархия, един в Ловчанска епархия, както и един патриаршески викарен епископ. В Доростолска епархия живее Агатоникийски епископ Борис, който няколко години пребиваваше на покаяние в Рилския манастир. Той не е определен официално за викарий на Доростолския митрополит, нито е обявен статутът му в тази епархия.
Освен викарни епископи БПЦ има и други епископи без епархия. По традиция епископ може да бъде игумен на някой от трите ставропигиални манастира (Рилски, Бачковски и Троянски), ректор на семинария или академия, главният секретар на Св. Синод и др.
Според новия устав на БПЦ, приет през 2008 г. на Шестия църковно-народен събор, в нашата църква трябва да функционира и архиерейски събор (чл. 36 и чл. 37), в който участват всички архиереи – с или без епархии, но такъв събор досега не е свикван.
Снимки: официален сайт на БПЦ
