На 8 април почина проф. д.ф.н. Георги Попов, дългогодишен преподавател в Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Църковната и академичната общност загубиха изключителен изследовател в областта на църковната песенна поезия от епохата на „Златния век“ на старобългарската книжнина. В процеса на изследователската си работа той е открил и е въвел за първи път в научно обращение десетки неизвестни химнографски творби на Кирило-Методиевите ученици.
Опелото на проф. Георги Попов ще бъде отслужено на 12 април от 13 ч., в храм „Св. Неделя“, гр. София.
Георги Попов е роден на 15 юли 1943 г. в Асеновград, в свещеническо семейство. Неговият брат, ик. д-р Кирил Попов, е свещеник в столичната митрополитска катедрала „Св. Неделя“ и изтъкнат композитор и диригент на църковна музика.
През 1963 г. Георги Попов завършва Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски“ (на гара Черепиш, Врачанско). През 1970 г. се дипломира в Софийския университет със специалност „Българска филология“ и втора специалност „Руски език“. В продължение на четири години след дипломирането си е учител в Пловдив. През 1973 г. записва задочна аспирантура (докторантура по сегашната терминология) по история на българския език към Института за български език при БАН. Специализира на тема „Езиково-текстологично проучване на среднобългарски ръкописи“ в Москва и Ленинград (днес Санкт Петербург). От 1976 до 1988 г. е и хоноруван преподавател по старобългарски език и история на българския език в Пловдивския университет. През 1987 г. защитава дисертационен труд на тема „Триодни произведения на Константин Преславски“ и получава научната степен „доктор на филологическите науки“.
През 1988-1992 г. е лектор по български език в Института по славистика при университета в Залцбург, Австрия. От 1993 г. задълбочава научните си изследвания в Кирило-Методиевския научен център при БАН, като получава последователно званията старши научен сътрудник втора степен и старши научен сътрудник първа степен.
От 2000 г. проф. д.ф.н. Георги Попов е преподавател по църковнославянски език и старобългарска книжнина в Богословския факултет на Софийския университет, където замества друг богослов и славист – проф. Стефан п. Ем. Кожухаров. В периода 2003-2007 г. е председател на Общото събрание на Богословския факултет. Член е на редакционния съвет на списание Palаeobulgarica (Старобългаристика), на поредицата Кирило-Методиевски студии, както и на сп. Богословска мисъл.
Благодарение на богословската и църковнопевческата си подготовка проф. Попов става водещ изследовател на историята на православната славянска химнография. Приносите му се състоят основно в това, че той успя да открие десетки оригинални български химнографски творби от периода 9-10 в. и да проследи тяхното разпространение сред православните славяни. Тези открития наистина внесоха прелом в палеославистиката по отношение на химнографското творчество на старобългарските писатели, обогатиха познанията за организацията на богослужението и на просветния живот в българската държава след 886 г., за конкретните носители на кирилометодиевските традиции, за типологията и поетиката на старобългарската поезия.
За значимите научни постижения проф. Георги Попов е награден с юбилеен медал „1300 години България“, значка за отличие на БАН, медал „Св. Климент Охридски“, наградата „Академик Александър Теодоров-Балан“, наградата на Националния фонд „Научни изследвания“ при МОН за получени значими научни резултати във връзка с работата по проект на тема: „Старобългарски химнографски произведения на Кирило-Методиевите ученици“. Носител е и на Почетния знак на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ със синя лента, както и на орден на Българската православна църква „Св. Климент Охридски“ – първа степен. За цялостната си изследователска дейност в областта на старобългарското книжовно и културно наследство проф. д.ф.н. Георги Попов е удостоен с Голямата награда за научноизследователска дейност на Софийския университет за 2020 г. в областта на социалните и хуманитарните науки.
Бог да го прости! Вечна и блажена да бъде неговата светла памет!
