По традиция почти всички митрополити се обърнаха към християните от своите епархии с рождественски послания, които бяха прочетени от амвоните на църквите след края на Рождественската литургия. През тази година много български архиереи не изключиха от посланията си реалността на войната, която се води в непосредствена близост до нас, като подчертаха, че Христовият мир остава недостъпен за хората, които се мразят и убиват, а това е краен предел на тържеството на греха в света.
В Патриаршеското и синодално послание се казва: Днес, когато нашият свят продължава да бъде разкъсван от междуособни борби и противоречия, когато благоволението между хората все повече отстъпва пред враждата и непоносимостта към другия, когато военните конфликти като средство за разрешаване на споровете ни не само не намаляват, но възприемат все по-застрашителни размери и съсипват милиони човешки съдби, ние отново имаме една единствена истинска надежда и тя е нашата вяра и упованието ни в Божията благост и Божията всеопрощаваща любов. Тази любов, която накара Самия Бог да възприеме човешката природа, да влезе в нашия свят и да живее сред нас като човек; която Го доведе до Кръста и разпятието, страданията и смъртта, и дори до бездната на ада, за да извърши така нашето изкупление и спасение.
Сливенски митрополит Йоаникий: Както най-много ценим водата, когато сме жадни, а почивката е най-сладка, когато сме уморени, така и в дните, когато светът ни се разтърсва от страшна война, за нас става жадуван повече от всичко покоят на мира. С особена сила звучат евангелските слова: „На земята мир, между човеците благоволение!“.
От Преданието е известно, че когато ангелите благовестили на пастирите раждането на Богомладенеца Христос, в този наистина най-централен момент за човешката история, по цялата земя не се е водeла нито една война. И това е било знамение, че идва Предсказаният от св. пророк Исайя „Княз на мира“ (Ис. 9:6), че Той се ражда, за да донесе на земята най-важния мир – помиряването на човеците с Бога. Понеже грехопадението на първите хора е направило и тях, и потомците им „чеда на гнева“ (Еф. 2:3) и врагове Божии (Рим. 5:10). А с раждането Си обещаният Спасител Иисус Христос, Когото св. апостол Павел нарича „нашият мир“, „благовести мир на далечни и близки“ (Еф. 2:14, 17). Има ли нужда някой да бъде убеждаван колко велико благо и какъв божествен дар е мирът?
На САЩ, Канада и Австралия Йосиф: Божият Син слезе на земята от любов към нас, да ни примири (2 Кор. 5:10), да ни даде „словото на живота“ (Фил. 2:16) и да ни възнесе на небесата (Фил. 3:20). Това е Христовото евангелско послание, което апостолите разпространиха до всички народи по света, та повярвалите да станат членове на Христовата църква, както и чеда Божии (1 Иоан. 3:1) чрез тайнството на св. Кръщение. Чрез усилията на апостолите и проповедта им на благата вест са се появили поместни църкви по всички части на света, като оазиси в пустиня, и тези църкви по свой ред съставят едната, света, вселенска и апостолска Църква, на която Глава е Христос.
Варненски и Великопреславски митрополит Йоан: Чрез този празник е унищожена продължителната вражда и дългата война и настъпил мир, отдавна очакван от ангелите и желан от праведните люде, и св. апостол Павел възклицавал, говорейки: „Той е нашият мир, Който направи от двата народа един и разруши преградата, що беше посред, като с плътта Си унищожи враждата, а с учението – закона на заповедите, за да създаде в Себе Си от двата народа един нов човек, въдворявайки мир…“ (Еф. 2:14-15). Чрез Него е въздигнато блестящото и славно знамение на Кръста – придобивка Христова, начатък на нашата природа, въоръжение на нашия Цар!“ – възкликва св. Йоан Златоуст. Господ казал на Своите апостоли и ученици: „Мир ви оставям; Моя мир ви давам; Аз ви давам не тъй, както светът дава“ (Иоан 14:27). Христос преди всичко ни дарува мир на човека с Бога и със съвестта – мир, изпълнен с любов. Този, който носи в себе си истинска християнска настроеност, той знае какво значи мир.
Неврокопски митрополит Серафим: Великият празник на Рождество Христово заема особено място в църковния календар. Той е своеобразно начало на всички празници. Във времето, в което живеем, всеки от нас несъмнено е изправен пред изпитанието да избере и да следва своите духовни ориентири и ценности. За хората, които търсят спасение и вечен живот, изборът е ясен. Най-висшата ценност е Богочовекът Иисус Христос. Св. апостол Павел ни насочва ясно: „Плътското мъдруване е смърт, а духовното мъдруване – живот и мир“ (Рим. 8:6). Мирът е онова добро, което винаги е желано и необходимо, а неговото отсъствие от нашия живот носи скръб и болка. Постигането на мира е дело духовно. Най-напред е необходимо всеки човек да бъде в мир с Бога.
Русенски митрополит Наум: В тихата нощ на Рождество Христово, когато десетки милиони наши братя и сестри както в раздираната от ужаса на войната братска Украйна, така и по целия свят преживяват неописуеми страдания, мъки и болки, нека да се помолим и според силите и възможностите си да се погрижим за тях – в името на божествения Младенец, Който и днес продължава да ни припомня от страниците на св. Евангелие, че всяка милост и благодеяние, всяко добро, което „сте сторили… на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили“ (Мат. 25:40). По този начин дните на нашата споделена рождественска радост ще бъдат дни за осъзнаване и на нашето християнско съзнание и призвание. Ще бъдат дни, когато в умовете и сърцата ни с особена сила ще звучи и ще действа предупреждението: „Не всеки, който Ми казва: Господи, Господи! ще влезе в царството небесно, а оня, който изпълнява волята на Моя Отец небесен“ (Мат. 7:21).
Старозагорски митрополит Киприан: Песента на ангелския хор ни призовава още да има мир на земята, а сега светът е във война. След пандемията последва ново страдание. Станахме свидетели на военни действия на територията на суверенна държава, които отнеха много човешки жертви и продължават да го правят. Огънят ѝ не престава да носи много страдания на мирното население в Украйна и да руши инфраструктура, дело на съзидателен труд. Световната общественост, поместните църкви и всички вярващи хора в един глас осъдиха това кръвопролитие и призоваваха час по-скоро то да престане. Нека и в Рождественската нощ да не забравяме болката на страдащия украински народ, да се молим за него и за мирното разрешаване на този конфликт, както и на всички стълкновения по земята, за да настъпи траен мир, божествен мир.
Рождественските ясли не само ни зоват към него, но и са вечното доказателство, че ще има такова световно помирение. Св. пророк Исайя в осми век преди идването на Спасителя предсказва рождението Му с думите, че Той идва, за да „вземе нашите грехове и да понесе нашите немощи“ (Ис. 53:4), което вече е факт. На друго място боговдъхновеният пророк ще опише как Господ ще изобличи народите, за да „приковат мечовете си на орала и копията си на сърпове: народ срещу народ не ще дигне меч и няма вече да се учат на война“ (Ис. 2:4). Знакови слова, за чието по-скорошно осъществяване трябва да полагаме усилия всички. Ако го правим, благодатта на родилия се Спасител ще ни помага и ръководи по пътя на любовта и мира, ще отвори духовните ни очи, за да видим Витлеемските ясли и смирението на Богомладенеца. Неговият мир ще прегърне душите ни, ще простим всичко на всички и ще бъдем „съединени в един дух и една мисъл“ (1 Кор. 1:10).
Врачански митрополит Григорий: Днес, когато трудностите в света неимоверно са се умножили, когато все по-често ставаме свидетели на проявата на безчувствие към човека до нас, особено се нуждаем от Спасителя Христос, от Неговата правота и истина! Все по-осезаемо нараства тъгата ни по отсъстващата любов – чиста и свята, непринудена и съвършена, която ни завеща Родилият се Богомладенец.
Любовта Христова надвишава всяка мисъл и всеки грях. Ето защо, днес, когато сме свидетели на тържествуването на греха в света и достигане на такъв краен предел, в който човек посяга и отнема от своя ближен дарувания му от Твореца живот, сме призовани да се задълбочим и вникнем в посланието на днешния празник. Няма друга мъдрост, нито друга цел в света освен заповяданата ни от Самия Христос Господ заповед за съвършенство: „Бъдете съвършени, както е съвършен и небесният Ваш Отец“ (Мат. 5:48). Няма друг път, по който можем да вървим и да стигнем до духовното съвършенство, освен чрез изпълняването на Христовата заповед за любовта!
Ако във всеки човек не припознаем наш по-малък брат, ако не видим в негово лице образа на Христос и не изпълним завета за любовта, няма да чуем с духовния си слух славословието, с което небесното войнство възвести на света Раждането на Младенеца: „Слава във висините Богу и на земята мир, между човеците благоволение!“ (Лука 2:14). Това е условието, което ще проясни духовния ни взор и ще даде възможност на Светлината на познанието да ни озари и да посрещнем „Отроче младо – Предвечен Бог“, а сърцата ни с благодарност да откликнат на радостната вест: „Христос се ражда – славете Го! Христос идва от небето – посрещнете Го! Христос е на земята – възнесете се!“.
Видински митрополит Даниил: Дори в многотрудното време, в което живеем, време на тревоги, кризи, войни, убийства, смутове, неизвестност, страхове, чрез вярата в Христос ние побеждаваме всичко това и за нашето избавление прославяме Бога, Който с крепката Си сила пази нашите души за спасение (1 Петр 1:5).
Нашето славословие от чисто сърце е също тъй драгоценен принос като благоуханния тамян, който мъдреците принесоха на Христос, изповядвайки Го за Всевишен и Всесилен Бог, Творец на небето и земята. Хвалата към Бога е истински дар и жертва Богу (Евр. 13:15), с който засвидетелстваме и нашата любов. Но тази любов живее в нас, доколкото от своя страна я споделяме с човеците около нас: „доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили“ (Мат. 26:40) – ни казва Спасителят.
Доростолски митрополит Яков: Точно както сега в света има неразбирателства, противоборства между човеците, войни, омраза, страдание, мъка и болести, така беше и във времената, когато Бог изпрати Своя Син сред нас – конфликти, робство, насилие, смърт.
И тогава Бог избра далеч от човешките очи, далеч от суетата на този свят, в една пещера, от Дева да се роди Неговият Син. Тази пещера, стоплена от любов, дълбоко осветена от истинния мир, стана сърцето на вселената. В тази пещера се роди Животът за целия човешки род. Там се роди Този, Който дойде за всеки човек поотделно и за всички хора заедно. Той се роди да донесе мир, да покаже кой е Бог и кой е и трябва да бъде човекът.
