Рилската св. обител чества връщането на мощите на св. Йоан

Богослуженията бяха украсени от хор от псалти начело с д-р Андрей Касабов. По традиция и тази година на лявата певница участваше хор от църковни певци от Румъния. Това беше големият хор „Academic Choir Byzantion“ от гр. Яш с ръководител Адриан Сърбу.[2] В края на Великата вечерна се отслужи петохлебие, а по време на утринната еп. Михаил помаза всички с елей от кандилото над мощите на св. Йоан.

На следващия ден св. Литургия беше оглавена от митр. Гавриил в съслужение с архиереите и свещенство. В проповедта си той разказа на събралия се богомолен народ за възникването на този значим празник, за който знаем от запазения в Рило-манастирската библиотека ръкопис на Владислав Граматик[3] от 1479 г.

„Св. Йоан Рилски е познат в целия православен свят, защото той върши чудеса – особено там, където търсят неговата помощ. Той е обичан заради своята благодатна помощ и заради чистия и свят живот, който ни е оставил като пример и назидание. Днес празнуваме възвръщането на неговите св. мощи от гр. Търново в Рилската обител през 1469 г. След като България е попаднала под турско робство, много храмове и манастири са били изгаряни, много светини са били поругавани и вероятно тогава и мощите на преп. Йоан Рилски са били укрити, за да не ги постигне такава съдба. Знаем, че мощите на св. Сава Сръбски са били изгорени. Рилският манастирът също е бил изгорен, но след това трима братя свещеници възстановяват св. обител и когато са получили известие от един протойерей, на име Яков от Филипопол (гр. Пловдив), че той е видял в Търново в архиепископията ковчега с мощите на св. Йоан Рилски, братята много се зарадвали. Тогава те пратили един йеромонах да види на място дали действително е така. Когато вестта се потвърдила, те се обърнали към сръбската княгиня Мария, вдовица на султан Мурад Втори, да им ходатайства пред действащия султан Мехмед Втори и да получат заповед, с която да имат правото да пренесат мощите на св. Йоан Рилски от Търново в Рилската св. обител. Султанът изпълнил нейното желание, съдията в Търново дал нареждане мощите да бъдат незабавно върнати в манастира.

При пренасянето на мощите станали много чудеса. Например, трябвало е да преминат през пълноводната р. Росица, но това не е било възможно. Тогава всички започнали да се молят и изведнъж силно благоуханен дим се издигнал от ковчега. Всички разбрали, че св. Йоан Рилски ще помогне. Преминали реката без всякакви трудности. Друг такъв случай е, когато чрез силно благоухание, което се разпростряло на няколко километра разстояние в цялата околност, светецът вдъхновил тези, които са пренасяли св. мощи; първоначално ковчегът с мощите бил пренасян върху животно, но преди да приближат манастира монасите го взели на ръце и изведнъж мощите тръгнали толкова бързо, че дори тези, които са били на коне, не са могли да ги настигнат – не те са носели преподобния, а той тях. И така, на 30 юни 1496 г. св. мощи били донесени в манастира, било извършено всенощно бдение, което по традиция и до ден-днешен се отслужва. На 1 юли била извършена първата св. Литургия в отпразнуване връщането на св. мощи. Ето, минали са повече от петстотин години, мнозина идват тук и получават помощ от преподобния. Една немалка част от чудесата са издадени в книга…“.

Митр. Гавриил сподели и за следното чудо, разказано му от Левкийски еп. Партений: „След 9 септември (1944 г.) имало нареждане ковчегът с мощите да бъде закаран в София, за да се подложи на изотопно физическо изследване с цел да се установи дали действително мощите са толкова древни, понеже новата власт не можела да повярва, че толкова столетия те са нетленни и смятала, че има някаква измама. Натоварили ковчега на камион, но двигателят му не могъл да запали. Тогава докарали друг камион, прехвърлили мощите в него, но и той не запалил, а първият започнал да работи нормално. И тогава разбрали, че преп. Йоан Рилски не позволява св. му мощи да отидат в София, за да се подложат на такова изследване“.

Еп. Партений разказваше и за друг случай: „В Рилския манастир имаше един йеродякон Бонифаций. Беше подвижен монах. Казваха, че не си отоплява килията, че яде само хляб и вода, но действително, зимно време свирело от студ, а той цял ден бил в храма. След 9 септември той бил милиционер, но същевременно и вярващ човек. Имал е периодично много силно главоболие и веднъж в такъв пристъп се помолил пред мощите на Рилския чудотворец и ги целунал и изведнъж главоболието му спряло и повече то никога не се върнало“. Тогава той отишъл при дядо Партений, разказал му станалото и казал „Аз искам да стана монах в Рилската св. обител“.

Накрая на проповедта си Ловчанският митрополит отбеляза: „Животът е труден, имаме проблеми, но имаме нужда първо от духовна помощ, да имаме смирение, по-силна вяра и да преодоляваме своите трудности в живота, и затова пръв и най-голям помощник винаги може да ни бъде и е преп. Йоан Рилски Чудотворец. Нека Господ, по молитвите на този велик светец, да дарува духовно и материално благополучие на всички, да дарува мир там, където в момента има война и да опази нашите страни от война и междуособици“.

* Владислав Граматик. „Разказ за пренасяне на мощите на Иван Рилски в Рилския манастир“ – В: Стара българска литература, т. 4: „Житиеписни творби“, С.: „Български писател“ 1986, с. 387.

Бел. ред.: Снимките са изпратени от Рилския манастир. Високият архиерей на предна линия (с дългата брада) е Черногорски митр. Йоаникий.