През последната седмица Троянският манастир беше в зенита на журналистическия интерес през безполитичния август. Празникът на успението на Божията майка, покровителка на обителта, събра хиляди вярващи, патриарха, владици, свещеници, дори и някой и друг политически човек. Всички се молиха, възторгваха, веселиха, пожелаваха най-доброто на себе си, близките, на целия свят. Хората искаха Бог по молитвите на Неговата майка да бъде добър към тях и те бяха добри (доколкото можеха!).
Така оставаше комай незабелязан огромният строеж зад централния манастирски храм, отделен от двуметрови ламаринени платна. Застинала е четириетажната сграда в този си вид, сякаш от скръб по предишния игумен, който моли и убеждава, проси и настоява, но успя да събере пари и материали за близо милион лева. Издигнаха, а и покриха напролет сградата, но д. Генадий тежко се поболя, после си отиде от този грешен свят. Дойде нов игумен, стар троянски брат, който не се знае, дали е научил за средствата, отпуснати от държавата чрез нейната дирекция по вероизповеданията през тази година (сведенията са от д-р Ж. Донкова от дирекцията). Но така или иначе нищо не е направил още.
Еп. Генадий почина на 26 май, на 27 май Св. Синод вече назначи д. Теодосий за игумен, както пръв писа Двери.бг. Сега полека-лека вече изтича лятото. Но поклонници на празника на 15 август не видяха нещо да е правено през последните три месеца.
Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/33duq
| Словото стана плът |
|---|












