На 11 юли с архиерейско богослужение в столичния храм „Преп. Наум“ в кв. „Дружба“ за първи път у нас беше тържествено отбелязан празникът на преподобния Софроний (Сахаров). Службата беше оглавена от Белоградчишки епископ Поликарп, викарий на Софийския митрополит, в съслужение с прот. Илия Манолов, о. Владимир Гълъбов, о. Лука Китин и о. Гавриил Николов.
След св. Литургия беше отслужено ново последование в прослава на светеца, съставено от зографския брат йером. Атанасий. Службата е на църковно-славянски език и е издание на Фондация „Наследство на Зографската св. обител“. В нея е включено и житие на новопрославения светец на Православната ни църква.
Кой е преп. Софроний Есекски
Известният исихаст и богослов, който започва монашеския си път на Света гора и го завършва като основател на прочутия манастир „Св. Йоан Предтеча“ в Есекс, Великобритания, беше канонизиран от Вселенска патриаршия преди две години. Той беше почитан като светец и прославен от Бога с чудотворство много преди официалното му причисляване към лика на светците.
Старецът Софроний (със светско име Сергей) е роден през 1896 г. в Москва в многодетно семейство. Първоначално се занимава с живопис, после се увлича по будизма и индуизма. Разочарован от философията и мистическия опит на източните религии, той се обръща към православието.
На двадесет и петгодишна възраст, след революцията в Русия, заминава за Франция, където се опитва да си намери работа като художник, но нищо от живота във френската столица не успява да удовлетвори духовните търсения на младия човек. Така на двадесет и девет години той постъпва в Богословския институт „Св. Сергий“ в Париж, а след завършването му взема решение да стане монах.
През 1925 г. приема монашество на Света гора в руския манастир „Св. Пантелеймон“. Четири години по-късно се запознава със св. Силуан Атонски, който става негов духовен наставник. Ръкоположен е за йеродякон през 1930 г. от св. еп. Николай (Велимирович). През 1938 г., след смъртта на св. Силуан, се премества в скита „Карулия“, където се подвизава с изключителна строгост. През 1942 г. става изповедник на монасите в манастира „Св. Павел“.
След войната, през 1948 г., по политически съображения е изселен заедно с група руски монаси от Света гора и заминава за Франция. Там издава своята книга за живота на св. Силуан Атонски, а впоследствие и книгите За молитвата, Аскеза и съзерцание и Неговият живот е мой живот. През 1959 г. заминава за Великобритания и основава манастира „Св. Йоан Предтеча“ в Есекс, на който е игумен до 1974 г., след което се оттегля от игуменския пост и остава изповедник на обителта. Почива на деветдесет и седемгодишна възраст на 11 юли 1993 г. Приживе и след смъртта си се прославя с дара на прозорливостта и чудотворството. Автор е на задълбочени богословски трудове, в които отделя особено място на исихазма като същност на православното богословие.
Снимка и информация: Софийска св. митрополия
