Заупокойна св. Литургия и панихида за четиридесетия ден от кончината на свещ. Константин Атанасов ще бъдат извършени в Златоград на 31 август от 9 ч. в храм „Св. Георги Победоносец“. Енориашите на о. Константин са покрусени от ранната му смърт и двама от тях – Мария и Георги Хаджидончеви – описват дейността му в Златоград като „благодатно служение в две родопски енории“. За о. Константин те разказват: „Макар и по-малко от десетилетие енорийският свещеник Константин Атанасов носеше кръста на нелекото служение, изпълнено с отговорности, благодатен молитвен живот с бдения в храма и литийни шествия, жива проповед, милосърдие към нуждаещите се, просветна дейност в детските градини и училищата (творчески работилници, водосвети, открити уроци, викторини), усърдно разпространение на Христовата вяра и възстановяване на храмовете наоколо с личен труд и намиране на спомоществования. Като клирик на БПЦ от него се очакваше да бъде отец, учител, духовник и брат, а не „специалист“ по обреди и ритуали и „управител“ на съвестта, и той наистина живееше така – винаги близо до пасомите с техните грижи и надежди, усмихнат и събран в себе си. Не беше недосегаем авторитет, на който се подчиняват останалите.
Запомнящи бяха неговите Рождественски и Пасхални тържества и православни кинолектории в „Сивриева зала“ в стария град, Етнографски ареален комплекс.
Не проповядваше сухо и академично библейските текстове и истини, а даваше предимство на знанието in vivo.
Децата и възрастните се включваха в църковната общност и се хранеха с божествения хляб и вино, за да са всички заедно с Бога и да вървят съвместно и ускорено по Божия път.
Отец Константин беше Христоносец, новатор, който учеше, че образците на светците са най-добрата педагогика.
Това беше духовник, който дълбоко се каеше за собствените си немощи и полагаше усилия за изкачване нагоре по своята лествица. Неслучайно Бог го прибра в обятията Си точно на 23 юли - деня, в който е осветен и става действащ храмът „Св. Георги Победоносец“ в Златоград по време на Пловдивския митрополит Панарет (1872 г.).
Винаги приветлив, добронамерен и милостив – така ще остане свещеник Константин Атанасов в нашата памет.
Бог да упокои душата му в селенията на праведните“.
