Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (43 Votes)

FILARETНа 28 юни 2020 г. се изпълват 60 години от блажената кончина на един забележителен български архиерей – Ловчанският митрополит Филарет. Благородник по дух, оставил незаличими следи в историята на БПЦ, както и в сърцата на своите съвременници, приятели и духовни чада.

Роден на 26 октомври 1903 г. във Варна и възпитан в строго патриархално семейство, бъдещият митр. Филарет, със светско име Атанас Панайотов Атанасов, прекарва детството и юношеството си в трудните години около Балканската и Първата световна война.

След завършване на своето основно и гимназиално образование в родния си град, подпомогнат от Варненския и Преславски митрополит Симеон, Атанас става студент във втория випуск на Богословския факултет на Софийския университет, който завършва през 1928 г.

Завърнал се във Варна, от есента на същата година до края на 1931 г. той е епархийски проповедник при Варненско-Преславската митрополия, където възраства духовно под грижите на своя епархийски архиерей. След тригодишно послушание, решил да поеме по пътя на духовното служение, на 30 януари 1932 г. във варненския катедрален храм „Успение Богородично“ Атанас Атанасов е постриган за рософор от митр. Симеон, който му дава името Филарет, а на следващия ден (31 януари) в същия храм го ръкополага и за йеродякон. Година по-късно, на 22 юни 1933 г., отново в катедралата „Успение Богородично“ той е ръкоположен от митр. Симеон за йеромонах, а от 1 септември с. г. е назначен за протосингел на Неврокопска митрополия по изричното желание на митр. Макарий.

По решение на Св. Синод, на Великден 1934 г. йером. Филарет е бил възведен в архимандритско достойнство от Неврокопския владика, а през м. септември 1935 г. е изпратен на богословска и езикова специализация в Страсбург, Франция.

Завърнал се в родината, от 1 август 1936 г. младият архимандрит е назначен за протосингел на Софийска митрополия, а на 27 ноември 1938 г. в храм-паметника „Св. Александър Невски“ е хиротонисан в епископски сан с титлата Знеполски от архиереите: Видински Неофит, Софийски Стефан, Врачански Паисий, Неврокопски Борис, Ловчански Антим, Варненско-Преславски Йосиф, Пловдивски Кирил и Смоленски еп. Евлогий.

След внезапната кончина на Ловчанския митрополит Антим (Шивачев), на 21 май 1939 г., под председателството на Великотърновския митрополит Софроний, в гр. Ловеч става избор за нов Ловчански митрополит, като с пълно вишегласие са посочени за достоизбираеми Знеполски еп. Филарет, получил 23 гласа от общо 24 избиратели, и Браницки еп. Максим, получил 14 гласа.

На 4 юни с. г. в Синодния параклис „Св. цар Борис“ Св. Синод произвежда каноничния избор за нов Ловчански митрополит, като прогласява за такъв Знеполския еп. Филарет, викарий на Софийския митрополит. След предвидената процедура новият митрополит е представен и приветстван в приемния салон на Св. Синод от наместник-председателя Видински митрополит Неофит, както и от всички епархийски архиереи и многобройни почитатели. В отговор на словото на дядо Неофит, митр. Филарет произнася кратка прочувствена реч, в която между другото казва: „Какво мога да кажа в тоя колкото свещен, толкова и отговорен момент? Една е моята изповед – изповедта на целия ми живот – да бъда и пребъда истински Христов войник и всичките си сили да поставя на светата родна Църква, за да благоухае и чрез мен недостойният спасителната и благодатна сила на Христовото благовестие. Безспорно е, че аз отивам на важна историческа митрополитска катедра. Това добре чувствувам и разбирам. Макар и малка по предели, тя е твърде голяма в съдържанието на своята история и тъй велика в лицето на нейните приснопаметни предстоятели. Светлият образ на приснопаметния и блаженопочивш Ловчански митрополит Негово Блаженство екзарх Йосиф е достатъчен, за да ми нашепва всичко потребно, за да отговоря достойно на доверието, с което Ваши Високопреосвещенства, клирът и народът на тая епархия ме облякохте. Ако Негово Блаженство е свещена хоругва за всички архиереи на родната ни Църква, ако неговата всестранна културнотворческа и народополезна дейност стои като пътеводна звезда на родното небе и сочи пътища на истинско и жертвено служение Богу и народу, то колко повече мен, немощния, младия и лишен от опит, който идва да се възкачи върху неговия свят престол, трябва да се вглеждам в неговия подвиг, от който богато ще черпя сили, опит и въодушевление, за да бъда един от малките, но пламенни последователи и вдъхновени негови подражатели и образ на всепредан служител към майката Църква, към Цар, Род и родина“.

Митрополитското служение на дядо Филарет е интензивно и всеотдайно. По негова инициатива започват да се строят нови храмове, а други се ремонтират и стенописват. От 1941 до 1945 г. той е и управляващ Охридско-Битолската българска епархия в новоосвободените земи, където посещава и най-затънтените селца и махали, за да окуражава уплашеното българско население, заплашвано от представители на сръбската пропаганда. През 1954 г. митр. Филарет е избран за председател на Върховния църковен съвет при Св. Синод, като под неговото вещо ръководство се предприемат редица мерки за финансовото стабилизиране на вече официално отделената от държавата Българска православна църква.

Кончината на дядо Филарет също е съвсем неочаквана, а тъгата от това е голяма за всичките му епархиоти, приятели и почитатели. Владиката предава Богу дух на 28 юни 1960 г. в Александровската болница в София, вследствие от перитонит след операция на жлъчката. Опелото и погребението му са извършени от Българския патриарх Кирил и членове на Св. Синод на 30 юни 1960 г. в митрополитския храм „Света Троица“ в Ловеч, а тленните му останки са положени зад олтара в църковния двор, редом до гроба на митр. Антим.

Трудно е само в няколко страници да се опише подробно един плодовит житейски път, каквато е биографията на блаженопочившия Ловчански митрополит Филарет, но се надяваме да сторим това в скоро време, в нарочен биографичен сборник за служението на архиерея, което ще е израз и на нашата признателнолст към светлата му личност!

Бог да го прости, вечна да бъде паметта му!

Снимкa: личен архив на автора


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/6u8ru 

Разпространяване на статията: