Стихири от Великия Богоявленски водосвет, гл. 8
„Гласът Господен се носи над водите“ (Пс. 28:3) и говори: дойдете всички и получете от явилия се Христос дух на мъдрост, дух на разум, дух на страх Божи!
Днес се освещава водното естество, а река Йордан се разделя и задържа течението на своите води, като вижда Господ да се кръщава.
Като човек влезе в реката, Христе царю, и побърза да приемеш кръщение като раб от ръцете на Предтечата заради нашите грехове, благи Човеколюбче!
Слава... и нине...
Последвал „гласа на викащия в пустинята: пригответе пътя на Господ“ (Ис. 40:3; Мат. 3:3), Ти дойде, Господи, приел образ на раб, и поиска да се кръстиш, макар да не познаваш грях. Водите Те видяха и се убояха, уплаши се и Предтечата и извика с тези думи: Как светилникът да осветли Светлината? Как рабът да положи ръка върху Господаря? Освети мене и водите, Спасителю, Който отнемаш греха на света.
Слава на хвалитните на Богоявление, гл. 6
Νάματα Ἰορδάνια περιεβάλου Σωτήρ, ὁ ἀναβαλλόμενος φῶς ὡς ἱμάτιον• καὶ ἔκλινας κορυφὴν τῷ Προδρόμῳ ὁ τὸν οὐρανὸν μετρήσας σπιθαμῇ, ἵνα ἐπιστρέψῃς κόσμον ἐκ πλάνης, καὶ σώσῃς τάς ψυχὰς ἡμῶν.
Вода́ми Иoрда́нскими оде́ялся eси́, Спа́се,/ одея́йся Све́том, я́ко ри́зою,/ и приклони́л eси́ главу́ Предте́чи, И́же не́бо изме́ривый пя́дию./ Да обрати́ши мир от ле́сти и спасе́ши,// я́ко Человеколю́бец.
Облякъл си се с водите на река Йордан Ти, Спасителю, Който се обличаш със светлината като с дреха, и Ти, Който с длан измери небето, си склонил глава пред Предтечата, за да отвърнеш света от заблудата и да спасиш душите ни.
Превод от оригинала: Иван Ж. Димитров
