Четирима митрополити – Ловчански Гавриил, Варненски и Великопреславски Йоан, Неврокопски Серафим и Видински Даниил – реагираха срещу изявлението на Пловдивския митр. Николай, публикувано преди няколко дни на официалния сайт на Българската патриаршия. Според четиримата владици практиката с размяна на открити писма между членове на Св. Синод е допустима само в случаите, когато не е била предоставена възможност за обсъждане на спорни теми на заседания на Св. Синод. В изявлението си те заявяват:
„При възникването на каквито и да е въпроси, недоумения, неясноти или противоречия, вкл. несъгласия по дадени въпроси сред българските архиереи, първото място, където тези въпроси могат и трябва да се разгледат, са заседанията на Светия Синод. Общуването чрез отворени писма може да бъде оправдано само тогава, когато не съществуват легитимни средства за комуникация (респ. не се свикват заседания на Светия Синод) или когато съответният въпрос е преминал вече през заседание на Светия Синод и не е бил разгледан и разрешен подобаващо. В противен случай не даваме пример за отношения на братска любов и доверие, а по-скоро рискуваме да всеем съблазън и смущение сред верните (Мат. 18:6-7)“.
Относно конкретния повод за изявлението на митр. Николай – визитата на Волоколамския митр. Иларион (Алфеев) и предвидената среща с целия Св. Синод, четиримата митрополити казват, че е ставало дума за покана, без никой от архиереите да е бил задължаван да присъства:
„Желаем да заявим, че предвидената за 9 октомври 2019 г. среща с Волоколамския митрополит Иларион, председател на Отдела за външни църковни връзки на Руската православна църква – Московска Патриаршия и придружаващите го духовници, нямаше задължителен характер, а съгласно изпратеното от Главния секретар на Светия Синод Мелнишки eпископ Герасим с благословението на Негово Светейшество Българския Патриарх Неофит до синодалните архиереи писмо, беше оставено на избора на всекиго от нас с оглед на нашата служебна програма и епархийски дела, дали може или не може да присъства. В конкретния случай, ние, като архиереи на БПЦ, се отзовахме със синовна обич и архиерейска съвест на молбата на Светейшия Български патриарх Неофит, както между впрочем сме се отзовавали и при други подобни покани за срещи с архиереи от други поместни църкви, в т. ч. и техни предстоятели, например по конкретния „украински въпрос“ с Кипърския архиепископ Хризостом, както и с делегация, начело с Френския митрополит Емануил от Вселенска Патриаршия. В тези и подобни на тях случаи ние сме се отзовавали с необходимото уважение и братска любов. Нямаме никакво основание или притеснение да не се срещнем и с нашия събрат от Руската православна църква Волоколамския митрополит Иларион (Алфеев). Това е въпрос на църковно съзнание и уважение към свещения сан“.
И накрая, митрополитите се спират и на въпроса за мястото на БПЦ в диптисите, като казват, че те имат само богослужебно приложение, но в никакъв случай не дават привилегии. Независимо от мястото си в диптиха, Българската църква е самоуправляема и времето, когато взема едно или друго решение, не зависи от мястото ѝ в диптиха, а от преценката на ръководното ѝ тяло – Св. Синод.
И накрая архиереите уверяват, че БПЦ пребивава в пълнотата на евхаристийното общение с всички православни църкви и „никакви извънцърковни фактори и съображения не могат да влияят на братските, дружески отношения на любов с всички поместни църкви“.
