В словото си на срещата в Синодната палата с Негово Светейшество Българския патриарх Нефит и Св. Синод на БПЦ предстоятелят на Римокатолическата църква папа Франциск акцентира не върху разделението между християните, а върху това, което ги сближава – мъченическото изповядване на вярата при богоборчески режими, действената грижа за бедните и разпространението на Евангелското благовестие през 21 век. В словото на папата тези обединителни теми са наречени „икуменизъм на кръвта“, „икуменизъм на бедните“ и „икуменизъм на мисията“.1
В обръщението си към висшия клир на БПЦ папа Франциск излага една своя теза, споделяна и друг път – че християните, макар и разделени от конфликти и доктринални различия, са обединени от кръвта на мъчениците, преследвани заради вярата си в Христос. Техните мъчители посягат на живота им заради това, че са християни и не се интересуват от тяхната деноминационна принадлежност. Това папата нарича икуменизъм на кръвта. В словото си той даде пример и с християните в България, които „понесоха страдания заради Иисусовото име, особено по време на гоненията от миналия век!“. „Вярвам, че тези свидетели на Пасхата, братя и сестри от различни деноминации, обединени на Небето от божествената любов, сега гледат на нас като на семена, посадени в земята, за да дадат плод“.
Втората сфера за обединение на християните според папата е служението „на най-бедните и забравени братя, в които Той присъства“. Това той нарича икуменизъм на бедните.
Третата област на съвместна дейност и служение Римският първосвещеник вижда в общата християнска мисия. Той посочва като пример личностите на св. братя Кирил и Методий, чиито житейски път и служение са били белязани от мисията и общението. „Общение и мисия, близост и благовестие: св. Кирил и Методий имат много да ни казват и що се отнася до бъдещето на европейското общество“, заяви папата в словото си пред Св. Синод на БПЦ.
Важно място в обръщението на госта беше отделено на добрите отношения между БПЦ и Ватикана. „Колко е важно, като уважаваме съответните традиции и особености, да си помагаме и да намираме начини да предаваме вярата на език и във форми, които да позволяват на младите да изпитат радостта от един Бог, Който ги обича и ги зове!“.
В заключение папа Франциск увери Негово Светейшество, че ще се моли да него, „за верните на този обичен народ, за високото призвание на тази страна, за нашия път в икуменизма на кръвта, на бедния и на мисията“.
Цялото слово:
Ваше Светейшество, почитаеми митрополити и епископи, скъпи братя, Христос воскресе!
В радостта на възкръсналия Господ отправям към Вас пасхалния поздрав в тази неделя, която в Християнския изток е наричана „Томина неделя“. Съзерцаваме апостола, който слага ръка в ребрата на Господа и след като е докоснал раните Му, изповядва: „Господ мой и Бог мой!“ (Иоан 20:28). Раните, които в хода на историята се отвориха сред нас, християните, са болезнени разкъсвания, нанесени на Тялото Христово, което е Църквата. И днес докосваме с ръка техните последствия. Но може би, ако сложим заедно ръка в тези рани и изповядаме, че Иисус възкръсна, и Го обявим за наш Господ и наш Бог, ако, признавайки нашите несъвършенства, се потопим в Неговите рани от любов, можем да намерим отново радостта от прошката и да предвкусим деня, в който с Божията помощ ще можем да отслужваме на един и същ олтар пасхалната тайна.
По този път сме подкрепяни от много братя и сестри, които, преди всичко, бих искал да почета: те са свидетелите на Пасхата. Колко християни в тази страна понесоха страдания заради Иисусовото име, особено по време на гоненията от миналия век! Икуменизмът на кръвта! Те разнесоха нежен аромат в Земята на розите. Преминаха през тръните на изпитанието, за да разпръснат уханието на Евангелието. Разцъфнаха на плодородна и добре обработена почва, сред народ, богат на вяра и неподправена човечност, който им даде здрави и дълбоки корени: мисля си особено за монашеството, което от поколение на поколение е подхранвало вярата на хората. Вярвам, че тези свидетели на Пасхата, братя и сестри от различни деноминации, обединени на Небето от божествената любов, сега гледат на нас като на семена, посадени в земята, за да дадат плод. И докато много други братя и сестри в света продължават да страдат заради вярата, молят нас да не оставаме затворени, а да се отворим, защото само така семената дават плод.
Тази среща, която толкова много исках, идва след тази на св. Йоан Павел II с патриарх Максим по време на първото посещение на епископ на Рим в България и следва стъпките на св. Йоан XXIII, който през годините, прекарани тук, толкова се привърза към този „простодушен и добър“ (Giornale dell'anima, Bologna 1987, p. 325) народ, оценявайки неговата честност, трудолюбие и достойнство в изпитанията. Намирам се и аз тук – гост, посрещнат с обич – и изпитвам в сърцето си тъгата по брата – онази здравословна тъга по единството сред синовете на един и същ Баща, която папа Йоан със сигурност имаше възможност да култивира у себе си в този град. Именно по време на Втория Ватикански събор, свикан от него, Българската православна църква изпрати свои наблюдатели. Оттогава контактите са се умножили. Мисля си за визитите на български делегации, които от петдесет години посещават Ватикана и които всяка година имам радостта да посрещам, както и за присъствието в Рим на българска православна общност, която се моли в църква от моята епархия. Радват ме топлият прием, запазен тук за моите пратеници, чието присъствие се усили през последните години, и сътрудничеството с местната католическа общност, най-вече в културната сфера. Уверен съм, че с Божията помощ и във време, в което Провидението реши, тези контакти ще могат да въздействат положително върху много други аспекти на нашия диалог. Междувременно сме призвани да вървим и да действаме заедно, за да дадем свидетелство на Господа, по-специално служейки на най-бедните и забравени братя, в които Той присъства. Икуменизмът на бедния.
Тези, които ни ориентират по пътя, са най-вече св. Кирил и Методий, които са ни свързвали още от първото хилядолетие и чиято жива памет в нашите църкви остава като източник на вдъхновение, защото, въпреки несгодите, те поставиха на първо място благовестието на Господа, призива към мисия. Както е казал св. Кирил, „с радост аз тръгвам за християнската вяра; колкото и уморен и физически изпитан да съм, аз ще ида с радост“ (Vita Constantini 6, 7; 14, 9). И докато се предусещали предупредителните знаци за болезнените разделения, които щели да настъпят през следващите векове, избрали перспективата на общението. Мисия и общение: две думи, винаги скланяни в житието на двамата светци и които могат да осветяват нашия път, за да растем в братството. Икуменизмът на мисията.
Кирил и Методий, византийци по култура, имаха смелостта да преведат Библията на език, достъпен за славянските народи, така че божественото Слово да предшества човешките думи. Тяхното смело апостолско дело остава за всички образец за евангелизация. Една област, която ни изпитва в благовестието, е тази на младите поколения. Колко е важно, като уважаваме съответните традиции и особености, да си помагаме и да намираме начини да предаваме вярата на език и във форми, които да позволяват на младите да изпитат радостта от един Бог, Който ги обича и ги зове! В противен случай ще бъдат изкушавани да се доверяват на многото измамни сирени на консуматорското общество.
Общение и мисия, близост и благовестие: св. Кирил и Методий имат много да ни казват и що се отнася до бъдещето на европейското общество. Наистина, те „бяха в известен смисъл радетелите на една обединена Европа и на един дълбок мир сред всички жители на континента, показвайки основите на ново изкуство на съжителство, като се уважават различията, които въобще не са пречка за единството“ (S. Giovanni Paolo II, Saluto alia Delegazione ufficiale della Bulgaria, 24 maggio 1999: Insegnamenti XXII, 1 [1999], p. 1080). И ние, наследници на вярата на светците, сме призвани да бъдем ковачи на общение, инструменти на мир в името на Иисус. В България, „духовен кръстопът, земя на срещи и взаимно разбирателство“ (Idem, Discorso durante la Cerimonia di benvenuto, Sofia, 23 maggio 2002: Insegnamenti XXV, 1 [2002], p. 864), са намерили прием различни деноминации – от арменската до евангелската, и различни вероизповедания – от еврейското до мюсюлманското. Среща прием и уважение и Католическата църква – и от латински, и от източен обред. Благодарен съм на Ваше Светейшество и на Св. Синод за това благоволение. Също в нашите отношения св. Кирил и Методий ни напомнят, че „известно различие на обичаи и нрави не противоречи ни най-малко на единството на Църквата“ и че между Изтока и Запада „различни богословски формулировки нерядко се допълват, вместо да си противоречат“ (Втори Ватикански събор, Deer. Unitatis redintegratio, 16-17). „Колко неща можем да научим един от друг!“ (Апостолическо насърчение, Evangelii gaudium, 246).
След малко ще имам възможността да вляза в Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“, за да се спра в молитва в спомена на св. Кирил и Методий. Св. Александър Невски, от руската традиция, и светите братя, произхождащи от гръцката традиция и апостоли на славянските народи, разкриват колко България е страна мост.
Ваше Светейшество, скъпи братя, уверявам Ви в моята молитва за вас, за верните на този обичен народ, за високото призвание на тази страна, за нашия път в икуменизма на кръвта, на бедния и на мисията. На свой ред моля за място във Вашите молитви, в увереността, че молитвата е вратата, която открива пътя на всяко добро. Бих искал отново да благодаря за оказания ми прием и да Ви уверя, че ще нося в сърцето си спомена за тази братска среща.
1. Римокатолическият възглед за икуменизма. Римокатолическата църква възприема себе си като едната, свята, католическа и апостолска църква, основана от Господ Иисус Христос. Икуменизмът се разбира като възвръщане в единството на Римокатолическата църква чрез освобождаване от заблудите. До 1983 г. Римокатолическата църква строго забранява съслужението и физическото присъствие на римокатолически клирици и миряни на религиозни служби и дейности на не-римокатолически църкви, освен в краен случай с разрешението на епископ поради държавно задължение и др. След тази дата този канон отпада от официалния корпус с църковни правила. Остава само забраната за съвместно отслужване на Евхаристията с не-римокатолици (канон 908). Римокатолическата църква не е била член на Световния съвет на църквите. Тя не споделя либералния възглед за икуменизма като обединяване на всички християнски изповедания на основата единствено на вярата в Иисус Христос и троичността на Бога.
„Икуменизмът на кръвта“ е идея, която папа Франциск проповядва активно през последните години, когато се умножиха кървавите атаки срещу християни в Близкия Изток и на други места, където християнската вяра се смята за престъпление. Според него тези християни са нови мъченици за Христа, независимо от това, че не са членове на Римокатолическата църква, и затова са вписани в мартирология на Христовата църква. Заради тази си идея той е критикуван в някои по-консервативни римокатолически кръгове.
