Св. Синод изрази свое становище относно проекта за Националната стратегия за детето за следващите десет години. Проектът беше публикуван за обществено обсъждане през януари с едномесечен срок за изразяване на становища и коментари по него. В портала за обществено обсъждане бяха изказани стотици мнения, забележки и коментари, включително и от протестантски деноминации у нас. Фокус на дискусиите е предложението за „Въвеждане на забрана за телесното наказание над деца и ефективна работеща система за наблюдение и изпълнение на тази забрана“, в което някои виждат опасност от репресивна намеса на държавата в семейството и принудително отнемане на деца.
Авторите на Националната стратегия за детето пишат, че проектът е разработен в съответствие с целите и основните принципи на Конвенцията на ООН за правата на детето, а именно: недопускане на дискриминация; най-добрите интереси на детето; право на живот, оцеляване и развитие и право на детето да бъде чуто и неговото мнение да бъде взето предвид. Визията на новия стратегически документ е: „Всяко дете в България, на всеки етап от детството си, живее и развива своя потенциал в интегрирана здравословна, сигурна и насърчаваща развитието му среда, която гарантира неговите права и благосъстояние при осигурена подкрепа на родителите и на професионалистите, които полагат грижа за децата“.
По отношение на най-емоционалната тема от дискусиите за „допустимостта на шамара“, в становището на Св. Синод се казва:
„Търсенето на средства за борба със случаи на физическо и психическо насилие от страна на възрастни родители над деца не бива да води до генерално стесняване на родителските правомощия у нас. Повечето български родители са добри родители и не е справедливо те да бъдат ограничавани и заплашвани заради вината на малък процент други родители, които проявяват ниска загриженост или дори агресия спрямо децата си поради слаб родителски капацитет. Проекто-стратегията трябва да отчете, че закрилата над родителските права е в интерес и на самото дете. При възникването на някакъв проблем, свързан с детето, тези, които са го родили, отглеждат го и го възпитават, в никакъв случай не бива да бъдат вкарвани в ролята на „първи обвиняеми“ и „презумпционно виновни“. Още по-малко би трябвало стратегията да допуска отделянето на детето от родителите му при недостатъчни, нееднозначни и противоречиви данни за тормоз в семейството спрямо детето (срв. с. 37, НСД, 2019-2030 г.). Стратегията трябва да доуточни забранените форми на насилие (с. 37, т. 1, т. 2), за да не бъде злоупотребявано с ролята на „жертва“, вкл. и от самите деца, в случаите, когато родителите използват допустими вербални или физически средства за корекция на детското поведение“.
Според Св. Синод текстовете от стратегията, свързани с мерките за въвеждане на забрана за телесното наказание над деца и ефективна работеща система за наблюдение и изпълнение на тази забрана, както и мерките за въвеждане на работеща система за превенция на домашното насилие чрез докладване и предприемане на незабавни мерки за закрила при всички случаи на домашно насилие над деца, „създават условия за спекулации, тотално непослушание на детето спрямо родителите му“ и „възможност за лесното отделяне на детето от семейната среда, вкл. и с активното участие на държавни чиновници“.
Друг важен аспект от стратегията, по който ръководството на БПЦ заема позиция, е въпросът за правото на живот, оцеляване и развитие на детето. От Св. Синод смятат, че в логиката на стратегията е защитата на детето да започне от момента на неговото зачатие и затова „не може да оправдае разрешеното от държавата и планирано унищожаване на детски живот в утробата на майката с голям риск за нейния живот“ и третирането на убитите деца като „болничен отпадък“.
За първи път в становище на Св. Синод на БПЦ се коментира въпросът за използването на контрацепцията и се изразява отношение по темата. В документа тази проблематика се коментира в контекста на възпитанието на младите поколения по този начин: „на младежите и девойките следва да се преподава, че най-добрата контрацепция е въздържанието в интимния живот, съответно на възрастта и семейния им статус, а не сексуалната всепозволеност при употребяване на контрацептивни средства преди и извън брака“.
Другият важен въпрос, който ръководството на БПЦ разглежда подробно в становището си, е желанието на Църквата „в НСД, 2019-2030 г. да бъде заложена стратегическата цел предметът Религия да бъде включен в Раздел А на учебния план – ЗУЧ (в задължителните учебни часове), а не да е само част от ИУЧ (избираемите учебни часове) и ФУЧ (факултативните учебни часове)“. Според синодните архиереи „качественото и многостранно образование за всички деца трябва да включва задълбоченото познаване на св. Православие като традиционно вероизповедание, исторически, националноформиращ и културоопределящ фактор в развитието на България“.
Св. Синод изразява несъгласие с националната стратегия по отношение третирането на детето като субект, отделен от семейството и извън йерархичните отношения с родителите му. Според архиереите „родителите не бива да бъдат лишавани от правото им да осигуряват и да избират вида детско възпитание и образование според своите морални, религиозни и педагогически убеждения“.
Другата заплаха, която Църквата вижда в документа, е „стратегическо толериране и непропорционално завишаване правата на държавата в сферата на възпитанието и отглеждането на детето“. Според Св. Синод следва да се „избегне заложеното в настоящия ѝ проекто-вариант изземване на родителски права в полза на държавни чиновници и социални институции извън семейството“.
Накрая в становището се прави паралел между Истанбулската конвенция и проекта за Националната стратегия за детето, които са определени като „форми на семейното, образователното и социалното експериментиране и инженерство, ... внасяни отвън“. Според Св. Синод в този си вид стратегията ще противопостави държавата и семейството, което не е в интерес нито на детето, нито на семейната общност, нито на здравината на българската държава.
За цялото становище, вижте [тук]
