Преподаватели, студенти, свещенослужители и миряни от София изготвиха и изпратиха до Св. Синода на БПЦ «Обръщение по повод практиката за причастяване на верните православни християни в България».
Обръщението е обощение на проведената на 30 май в библиотеката на Богословския факултет на СУ среща на преподаватели, студенти и свещеници. Те разговаряха за съвременната практика на причастяване в Българската православна църква.
Срещата бе провокирана от студентите в четвърти курс и организирана от преподавателя им по литургика д-р дякон Иван Иванов.
Тогава от изказванията на участниците в дискусията стана ясно, че практиката на причастяване вълнува дълбоко както енорийските свещеници, така и миряните. В същото време се вижда, че в нашата Църква няма духовен и богословски авторитет, който да предложи адекватно разяснение и решение на проблема.
Участниците изготвиха окончателен документ от срещата, който днес са депозирали в деловодството на Св. Синод на БПЦ. В него се посочват основни изводи, направени след срещата:
1. «Ние сме длъжни да бъдем истински мисионери и благовестници в този свят, да привлечем в Литургията все повече верни, за да намерят Христос при нас, а не да бъдат жертва на неверни духовни водачи и сектантски псевдоцърковни общини.
2. Да се засили просветната и пастирска дейност на духовниците в енориите, за да се възпита ново поколение от съзнателни, ревностни християни.
3. Да се направи становище от страна на Светия Синод на БПЦ по повод практиката на причастяване на верните у нас.
4. Да се изяснява необходимостта от Изповед и как тя да се прилага в различните случаи, така че верните да не се отблъскват от това тайнство, а да го приемат като основно средство за очистване на греховете и подготовка към причастяване.
5. Да се изяснява нуждата от участие в Евхаристията като процес на истинско съчетаване с Христос и Неговата Църква.
6. Въпросът за рядкото или честото причастяване не може да се реши така лесно, то трябва да бъде дело на висшата църковна власт и ревността на всеки вярващ, но най-вече на църковната съвест.
7. Трябва да се свикват свещенически конференции, на които свещенослужителите да се запознават с духовните и социални проблеми на народа, да се привлекат подготвени богослови, за да предложат становище по наболелите пастирски и богословско-литургични въпроси.
8. Да се засили връзката между верни и клир, което ще помогне за по-бързото преодоляване на много социални и обществени проблеми, които от своя страна ще подпомогнат възвръщането на църковното съзнание у народа, на исконната традиция, прославила Българската православна църква през вековете, на човешките ценности в обществото.
9. С благословението и помощта на светата Българска православна църква да започне процес на духовно и литургическо възраждане сред вярващите „за полза на Църквата и Отечесвото”.
Присъстващите на семинара заявиха желание да бъде представено настоящото обръщение до Негово Светейшество Българския патриарх Максим, Светия Синод на БПЦ и Синодалната архиерейска комисия за VI-я църковно-народен събор.»
Обсъждането на темата е преместено във форума "В началото бе Словото"
1. «Ние сме длъжни да бъдем истински мисионери и благовестници в този свят, да привлечем в Литургията все повече верни, за да намерят Христос при нас, а не да бъдат жертва на неверни духовни водачи и сектантски псевдоцърковни общини.
2. Да се засили просветната и пастирска дейност на духовниците в енориите, за да се възпита ново поколение от съзнателни, ревностни християни.
3. Да се направи становище от страна на Светия Синод на БПЦ по повод практиката на причастяване на верните у нас.
4. Да се изяснява необходимостта от Изповед и как тя да се прилага в различните случаи, така че верните да не се отблъскват от това тайнство, а да го приемат като основно средство за очистване на греховете и подготовка към причастяване.
5. Да се изяснява нуждата от участие в Евхаристията като процес на истинско съчетаване с Христос и Неговата Църква.
6. Въпросът за рядкото или честото причастяване не може да се реши така лесно, то трябва да бъде дело на висшата църковна власт и ревността на всеки вярващ, но най-вече на църковната съвест.
7. Трябва да се свикват свещенически конференции, на които свещенослужителите да се запознават с духовните и социални проблеми на народа, да се привлекат подготвени богослови, за да предложат становище по наболелите пастирски и богословско-литургични въпроси.
8. Да се засили връзката между верни и клир, което ще помогне за по-бързото преодоляване на много социални и обществени проблеми, които от своя страна ще подпомогнат възвръщането на църковното съзнание у народа, на исконната традиция, прославила Българската православна църква през вековете, на човешките ценности в обществото.
9. С благословението и помощта на светата Българска православна църква да започне процес на духовно и литургическо възраждане сред вярващите „за полза на Църквата и Отечесвото”.
Присъстващите на семинара заявиха желание да бъде представено настоящото обръщение до Негово Светейшество Българския патриарх Максим, Светия Синод на БПЦ и Синодалната архиерейска комисия за VI-я църковно-народен събор.»
Обсъждането на темата е преместено във форума "В началото бе Словото"
