Трима митрополити – Ловчанският Гавриил, Варненският и Великопреславски Йоан и Видинският Даниил, излязоха с особено мнение след решението на Св. Синод на БПЦ от 3 октомври да отложи отговора си на писмото на Московския патр. Кирил по повод „тревожната ситуация, в която се намира Православната църква в Украйна днес и действията на Константинополската патриаршия“. Синодните архиереи решиха да предадат писмото на специална комисия, която се занимава с църковния проблем в Украйна. На същото заседание Св. Синод не прие свързаното с това писмо предложение на митр. Гавриил БПЦ да предложи провеждането на Всеправославен надюрисдикционен събор, на който да се обсъди въпросът за автокефалията на Украинската църква.
Няколко дни по-късно тримата митрополити, разграничили се от събратята си, посочват, че архиерейската им съвест ги кара да изразят публично своите съображения, довели го решението да подкрепят Московска патриаршия в спора с Константинополската патриаршия.
В дългото изложение те посочват на първо място, че има „несъответствие между заявените мотиви от страна на Константинополската патриаршия за нейната едностранна намеса в делата на една поместна православна църква и реално случващото се в момента, в следствие на тази намеса“. Според тях решението на Вселенска патриаршия да се задейства процедура по даване на автокефалия е довело до насилие и човешки жертви в страната.
В текста се прави паралел между разкола в БПЦ през 90-те години на миналия век и сегашната ситуация в Украйна, като общото в тях се открива в намесата на държавата и политиците в делата на Църквата.
Вторият аргумент, посочен в изявлението, е „дълбокото несъответствие между обосноваването от Константинополската патриаршия на своите действия и съществуващия хилядолетен каноничноправен ред в Православната църква“. Според авторите на текста не е приемливо да се цитират „документи относно предоставяне или непредоставяне на права на юрисдикция от страна на Константинополската патриаршия на Московската патриаршия, с повече от триста годишна давност“. Според тримата архиереи църковните канони и правила определят не повече от 30 г. давност за спорове за територии. Те посочват „133-то правило на Картагенския поместен събор от 419 г., което постановява срок от 3 години, в който е допустимо разглеждането на претенции за принадлежност на територии към юрисдикцията на даден епископ. Правило 17 на IV вселенски събор и идентичното с него правило 25 на Шестия (Трулски) вселенски събор определят давност от тридесет години за спорове относно принадлежността на енории към епархията на даден правоправещ епископ“.
В изявлението се подчертава, че има опасност спорът между Вселенска и Московска патриаршия и прекъсването на евхаристийното общение между тях да доведе до глобално разделение на православието.
Изводът на тримата архиереи е, че „Константинополската патриаршия няма правото да навлиза в чужда канонична територия и да влиза в общение със схизматиците в Украйна, пренебрегвайки единствената канонична йерархия в Украйна. Допускането или толерирането на това навлизане би довело до опасен прецедент, чиито последствия са непредсказуеми и заплашват единството на Църквата“.
Те смятат, че от тази ситуация може да се излезе „единствено чрез всеправославно обсъждане и свикването на всеправославен събор“.
В края на текста авторите повтарят мотивите на БПЦ да не вземе участие във Всеправославния събор на Крит преди две години и правят извод, че „отказът от участие в даден събор не означава непременно несъобразяване със съборността на Православната църква, по-скоро, нарушаване на съборността имаме, когато не зачитаме църковните правила“.
Целият текст на изявлението – тук.
Свикването на нов всеправославен събор като решение на проблема с автокефалията на Украинската църква лансира за първи път преди няколко седмици Московският патриарх, но не намери подкрепа сред другите предстоятели на поместните православни църкви, особено след отказа на Руската църква да участва в Критския събор преди две години. Искането за „всеправославно обсъждане“ на ситуацията, според руските църковни медии, се е съдържало в писмо до всички автокефални църкви, изпратено от патр. Кирил в началото на октомври. До този момент положително отговори на това искане само Св. Синод на Антиохийската патриаршия, който предложи на Вселенския патриарх да свика синаксис на предстоятелите на православните църкви.
