Съгласно с предварително обявената програма, на 16 септември 2018 г., неделя, във Варна и Велики Преслав бе отбелязана 1125-годишнината от свикването и провеждането на първия в историята на Православната ни църква църковно-народен събор. Тържествата, които включиха св. божествена Литургия в катедралния събор „Успение Богородично“ в гр. Варна и Благодарствен молебен във Велики Преслав, се проведоха по инициатива и под патронажа на Негово Високопреосвещенство Варненския и Великопреславски митр. Йоан. Годишнината от Преславския събор събра във Варна и Велики Преслав заедно Светейшия Български патриарх Неофит, митрополитите Великотърновски Григорий, Пловдивски Николай, Неврокопски Серафим, Русенски Наум и Врачански Григорий, и епископите Мелнишки Герасим – главен секретар на Св. Синод, Велички Сионий – игумен на светата Троянска обител, и Знеполски Арсений – викарий на Пловдивския митрополит. Присъстваха и архимандритите Самуил – игумен на Бачковската света обител, Пахомий – ректор на Софийската духовна семинария, Василий – протосингел на Софийска митрополия и Васиан – представител у нас на Московския и на цяла Русия патриарх Кирил, свещеници и дякони от Варненска и Великопреславска и от други епархии.
Българската държавност беше представена на тържественото честване в лицето на областните управители на Област Варна Стоян Пасев и на Област Шумен проф. Стефан Желев, от кметовете на гр. Варна Иван Портних, на Шумен Любомир Христов и на Велики Преслав – д-р Александър Александров, от командира на Военноморските сили на Българската армия контраадмирал М. Пеев и др.
Представена беше и научната общност у нас: в лицето на проф. д-р Мария Спасова от Великотърновския университет „Св. Кирил и Методий“ – член на Синодната комисия за проучване живота и делото на еп. Константин Преславски, сформирана във връзка с отворената процедура по неговата канонизация, филолози, историци и археолози от Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, уредници и екскурзоводи от историческите музей в Шумен и Археологическия музей във Велики Преслав, начело с директора на музея Пламен Савов, археолозите проф. Иван Йорданов и проф. Павел Георгиев и др.
Основен акцент в официалните слова, както и в огласеното по време на св. Литургия специално Патриаршеско и синодално послание по повод годишнината от събора (тук), бе решаващото значение на Преславския събор за християнското бъдеще на българския народ – на неговата Православна църква и на неговата държава. Проведен скоро след Покръстването (865 г.) и учредяването на Първата българска църква – Плисковската архиепископия (870 г.), Преславският събор от 893 г. определя българския за официален език на Църквата в България, допринасяйки така за успеха на Евангелското благовестие сред новопокръстения ни народ и за още по-тясното спояване на различните етнически елементи – славяни и прабългари.
В словото си след светата Литургия във Варна (тук) митр. Йоан благодари на всички събрали се за тържественото честване, като отново припомни най-важното от решенията на Преславския събор и тяхното непреходно значение за бъдещето на християнството в България и специално се спря на въпроса за отворената процедура по канонизирането на еп. Константин Преславски.
След град Варна тържествата се пренесоха в Дворцовата базилика в Националния историко-археологически резерват „Велики Преслав“ – мястото на провеждане през 893 г. на Преславския събор, където Светейшият Български патриарх Неофит, в съслужение с присъстващите на честванията митрополити, епископи, архимандрити, свещеници и дякони, отслужи последованието на Благодарствения молебен. В словото си на молебена (тук) Негово Светейшество подчерта важността на здравото единство на църква, народ и държава като условие за преуспяването на страната ни през вековете.
Подробен фоторепортаж от честванията във Варна и Велики Преслав е достъпен на страницата на Българската патриаршия – тук.
Снимка: БНТ
