Тази година традиционният поклоннически път „Рилският Чудотворец“ започна по-рано. На 14 юли от Никопол тръгна поклонническа група, която ще следва пътя на връщане на мощите на св. Йоан Рилски към Рилския манастир. Тя ще извърви пътя до София, където ще се присъедини към поклонническия път „Рилският Чудотворец“, чиято крайна точка е Рилската св. обител. Идеята на организаторите е поклонническият път да се разшири и да обхване целия маршрут от пренасянето на мощите на св. Йоан Рилски от Велико Търново, през София, до манастира на св. Йоан, станало през 1469 г.
Сега групата напредва по своя маршрут от Никопол до столицата. На 21 юли (събота) поклонниците преминаха маршрута от с. Ъглен до гр. Луковит (15 км.), а на 22 юли (неделя) – от гр. Луковит до с. Карлуково (7 км.).
В събота сутринта, след като всички прочетоха молитвено правило в храм „Св. арх. Михаил“ в с. Ъглен, групата премина нелек шестчасов преход при 35-градусови температури и следобед пристигна в храм „Св. вмчк Георги“ в гр. Луковит. Там бе посрещната от представители на Община „Луковит“ с храна и студени напитки. В луковитския храм групата очакваха и свещениците Данаил Банчев, Евгени Цветанов и Момчил Венциславов, които отслужиха акатист към св. Йоан Рилски и вечерня. След св. Литургия в неделя походът продължи за с. Карлуково, към храм „Успение Богородично“ – единствената запазена част от средновековния Карлуковски манастир. По-късно през деня поклонниците посетиха и скалните манастири „Св. Никола“ и „Св. Марина“.
Преходът се извършва с благословението на митрополитите, през чиито епархии минава: Великотърновския Григорий, Плевенския Игнатий, Врачанския Григорий и с организационната подкрепа на общините на населените места. Организатори на прехода в тази му част са Паскал Пиперков от Клуб по пешеходен туризъм и туристически спортове „Трапезица 1902“ и Евгени Коев от Туристическо дружество „Академик – Великотърновски университет“.
Поклонническият път е нещо средно между туристически преход и църковна лития – пред групата върви хоругва, кръст и икони на Рилския светец. Описват го още като „движеща се молитва“. Извършват се служения във всички църкви, през които се преминава – сутрин се отслужва св. Литургия или се чете молитвено правило, а вечерта – вечерна служба или се чете акатиста на св. Йоан Рилски. През целия път се пеят тропари.
Тази година началната точка на т. нар „търновска“ група не е Велико Търново, а гр. Никопол. Сега групата има за задача да трасира участъка Никопол-Враца по маршрута на мощите на св. Йоан Рилски от Велико Търново до Рилския манастир от 1469 г. във връзка с предстоящата годишнина през 2019 г.
Следващите точки от маршрута на групата до София са големи и малки населени места и манастири от Северна България – сред тях са гр. Мездра, гр. Враца, Черепишки манастир, гр. Нови Искър. Маршрутът е прокаран през места, на които през 15 в. са съществували манастири, като например манастир „Св. Георги“ в Кайлъка, скалните църкви и манастири по р. Чернелка, югозападно от Плевен, манастира край с. Садовец, запазената църква в психиатричната болница в с. Карлуково и др. Този маршрут се основава на разказа на Владислав Граматик и описанието, че монасите, носещи мощите, са нощували по манастири. Повече от две години Паскал Пиперков, водач на групата, тръгнала от Никопол, изследва и проучва документи и исторически сведения, за да определи пътя на поклонническия път в този регион.
Групата ще влезе в София на 31 юли (вторник) като ще премине през кв. „Бенковски“ и ще пристигне в храм „Света Софѝя“, където ще бъде отслужена вечерна служба. На следващия ден участниците ще продължат пътя си за Рилския манастир заедно с поклонниците, които ще тръгнат от София.
Всеки, който иска може да се присъедини към групата в пътя ѝ до София във всеки един момент според свободното си време. Необходимо е единствено предварително обаждане на водача Паскал Пиперков на телефон: 088 772 6163, във връзка с организиране на нощуването на съответните места.
Повече информация може да бъде намерена във фейсбук групата https://www.facebook.com/groups/1872636689707972/.
Снимки: Община „Луковит“ и Мария Бориславова
