Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (54 Votes)

църквата св. иоан рилскиНа 8 юни с решение на Общото събрание на УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ в Стара Загора сградата на църквата „Св. Йоан Рилски“ в двора на болницата, превърната от 1949 г. в морга, отново се връща на Старозагорска митрополия. Това става възможно след 28 години преговори и настоявания от страна на Църквата. За решението съобщи о. д-р Йордан Карагеоргиев, началник на Културно-просветния отдел на Старозагорска митрополия, който беше основен двигател за възстановяването на болничния храм.

Местните медии подчертават приноса на зам.-председателя на Народното събрание Емил Христов (бивш зам.-кмет на град Стара Загора – бел. ред.), който многократно подпомага внасянето на предложението за решение и осъществяваше връзката със Здравното министерство. 

Старозагорските митрополити Панкратий и Галактион, а сега и Киприан са отправяли десетки молби за връщане на сградата на митрополията, за да бъде възстановен храмът. В усилията за възстановяване на болничната църква са участвали няколко областни управители, кметът на Община Стара Загора Живко Тодоров, общественици, учени, лекари, миряни и др.

С решението на Общото събрание на болницата сградата се предоставя на митрополията за ползване за срок от 10 (десет) години срещу заплащане на наем (!). Въпреки това о. Йордан изразява своята радост, че усилията са възнаградени и превърнатият в морга храм ще бъде възстановен.

Историческа справка: През 1932 г. в Старозагорската държавна болница е изграден болничен храм. По това време болницата разполага с 400 легла, 83 души персонал, от които 13 лекари. Църквата е посветена на св. Йоан Рилски. Осветена е от тогавашния Старозагорски митр. Павел, който управлява епархията в периода от 23 март 1923 г. до 5 октомври 1940 г. Първоначално енорийски свещеници от Ст. Загора обгрижват храма. Духовниците са дежурели в болницата, като са се редували в зависимост от задълженията, които са имали в своите енории.

След кончината на митр. Павел за Старозагорски митрополит е избран еп. Климент. С благословението му за предстоятел на болничния храм е назначен о. Симеон Евлогиев Попов. Възложено му е да служи в храм „Св. архангел Михаил“ в Старозагорския затвор и болничния храм „Св. Йоан Рилски“, което той приема с радост. Започва ежедневно служение в болницата, посещава болничните стаи, разговаря с тежко заболелите. О. Симеон създава традиция навръх Бъдни вечер и Нова година да поздравява всеки болен, минавайки от стая в стая.

Малко след 9 септември 1944 г. новите администрации на затвора и болницата променят коренно отношението си към него. То става грубо и пренебрежително. Вратите на затворническия параклис се затварят за свещеника. Стените му са разрушени. По-късно там е известният „Г-салон“, в който осъдените на смърт изчакват изпълнение на присъдите си. О. Симеон разбира, че така ще стане и с болничния храм, затова през малкото оставащо време започва ежедневно да служи в него. В синхрон с националната атеистична политика ръководните държавни органи в Старозагорско забраняват достъпа на епархийските духовници за служение във всички здравни заведения на епархията. Превръщането на болничния храм в морга е част от тази целенасочена политика. Замисълът е не само да се отблъснат вярващите, които са се черкували в него, но и да не се допуска сградата да се използва за религиозни нужди. О. Симеон Евлогиев е прогонен в края на 1944 г. За да се заличи съвсем споменът за него, параклисът е превърнат назидателно в морга, припомня о. Йордан Карагеоргиев.

През 1991 г. начело на Държавната болница застава д-р Димитър Тренчев. Заедно с група старозагорски лекари той създава Инициативен комитет за възстановяване на бившия болничен храм. По това време сградата на църквата, след като дълги години е била използвана за морга, е преустроена в аптека. Независимо от новите реалности инициативата им среща спънки. Немалко местни ръководители не приветстват идеята за завръщане на духовниците в болницата. Старозагорският митр. Панкратий организира няколко срещи с ръководството на болницата. Постигната е принципна договореност в храма отново да започнат богослужения. Дядо Панкратий благославя проекта за изработка на иконостас, както и реставрационните мерки за сградата на болничния храм. Тези начинания са прекъснати след неговата кончина на 14 юли 1998 г.

Идеята за възстановяването на храма замира до избора на митр. Галактион през февруари 2000 г. (тогава поради разкола в БПЦ се протака изборът на нов митрополит – бел. ред.). Новото ръководство на болницата с директор д-р Катя Бекярова започва своята работа през 1999 г. Неговата визия за съдбата на сградата на болничния храм, преминала през метаморфозите на морга и аптека, е отново да се превърне в морга. И това става. Митр. Галактион многократно отправя писма до болницата и Община Стара Загора за възстановяване на църковните служби в здравното заведение. Резултат няма. Независимо от тези спънки духовното обгрижване в болницата, макар и бавно, започва да се възстановява. Все по-често болни в отделенията търсят духовници, за да бъдат изповядани. Много лекари по своя инициатива или тази на близки на заболелите канят свещеници за молебени и освещавания. Започва да се налага практиката свещенослужители да влизат в болничните стаи, за да причастяват желаещите.

През 2006 г. до Психодиспансера е открит малък параклис „Св. Козма и Дамян“. Към него започва да действа и Дневен център „Св. Козма и Дамян“. Отначало там се черкуват само болни от Дневния център, но не след дълго той става притегателен център за всички отделения. Тук идват болни да се помолят и да запалят свещи. Търсят духовник, за да бъдат отслужени молебени за здраве, елеосвещения и индивидуални молитви. Църковното настоятелство, отговаряйки на нуждите на християните, създава график за съборните служби. Всяка седмица има молитвени последования за онкологично болни, за страдащи от зависимости, както и изповеди и причастия. Има определено време и за индивидуални разговори със свещеника. На храмовия празник – 1 юли – се извършва съборна молитва за здраве, на която присъстват и много граждани от града.

След първата година параклисът далеч не може да приюти всички желаещи да присъстват, особено по време на св. Литургия. Това подтиква християните от града и района да подемат кампания за възстановяването на стария болничен храм. Обнародвана е подписка, в която се настоява за връщане на болничния храм на Старозагорска митрополия. Централни и местни медии също подкрепят инициативата. В края на 2013 г., след като Областната управа и Община Стара Загора твърдо застават зад идеята за възстановяване на болничния храм, започва изнасянето на моргата от сградата.

Източник: Dolap.bg


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/uxhkw 

Разпространяване на статията:

 

 

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.