До Угърчин и обратно - пътят на осем младежи, отгледани в дом за сираци

Снощи в галерия „Средец” на Министерството на културата беше открита фото изложбата „До Угърчин и обратно - фотографии на младежи, отгледани в дом”. На откриването присъства зам.-министърът на културата Явор Милушев.

Проектът е дело на две художнички - Кейт Джелингхаус и Александра Иванова, работещи в областта на терапията чрез визуални изкуства. Идеята: осем младежи на възраст от 16 до 23 години, израснали в дома за деца, лишени от родителски грижи в Угърчин, и осем доброволци, студенти и творци в областта на изобразителното изкуство  и театъра, пътуват заедно - до Угърчин, Враца, София и други места. Младежите снимат хората и местата, които виждат. Изложбата представя техния поглед към света около тях.

Проектът е осъществен от юли до септември 2007 г. Но всъщност неговото начало има своите корени десет години назад във времето. Тогава Александра, Кейт и други доброволци за първи път се срещат с тези деца в дома в Угърчин (домът вече е закрит заради лоши условия на живот).

Повечето от днешните автори на фотографиите тогава са ученици в началните класове. Живеят в мизерни стаи на мизерен социален дом в края на Угърчин. Местните  ги наричат „домските” деца. Ежедневието им е белязано от недоимъка, грозотата и цинизма. Те оцеляват всеки ден. С идването си в дома доброволците им показват света на красивото, на изкуството. Показват им, че и те могат да творят. Днес тези деца имат зад гърба си няколко изложби и един филм.

На фотоизложбата с няколко думи е представен всеки едни от младите фотографи. Пътят, който всеки от тях е изминал от дома в Угърчин до днес. Доскоро за повечето деца този път беше съвсем кратък – до другия социален дом, за младежи над 18 г., на 200 м. от стария. А там - същата мизерия и същата безперспективност…

Чета кратките биографии на фотографите. Пътят, който са изминали, е огромен.

Нгуен Тхи Чунг. Родителите й са виетнамци, работили в България. Изоставена е в дом още като бебе. Не знае имената на майка си и баща си. Сменя няколко социални дома, единият от които е в Угърчин. Преживява тежка операция на крака. Завършва цветарство в София. Докато учи, участва като доброволец в социални проекти. Сега работи във фондация, която се занимава със социална дейност. Чрез Виетнамското посолство у нас открива някои от роднините си във Виетнам. Мечтае един ден да види родината на родителите си.

Ивайла Ангелова е изоставена от родителите си в дом след раждането си. От първи клас до днес  (сега е на 17 години) е отлична ученичка въпреки тежите условия, при които живее. След закриването на дома в Угърчин е преместена във Враца. Учи в спортно училище и има изключителни успехи.

Александър Атанасов учи в паралелния курс на Софийската семинария и мечтае да се запише в Богословския факултет на Софийския университет.

Емилия Косева работи в театър "Сфумато" и мечтае скоро да създаде семейство със своя приятел Николай.

Василка Иванова и Найден Илиев също работят в София. Найден е снимал живота на енорията на храм „Покров Богородичен”, към която принадлежи с цялото си сърце. Сигурен е, че свещениците от храма ще дойдат да видят изложбата и се надява най-много да харесат неговите снимки.

„Черното слънце” Тотка Георгиева, която стана лице на една предишна угърчинска изложба, беше дошла на откриването със своя двумесечен син Михаил…

Домът за деца, лишени от родителска грижа в Угърчин, от няколко години е закрит, но някои от неговите възпитаници все още се връщат там. Много от фотографиите на младите творци са направени именно в Угърчин. Младежите продължават да изминават разстоянието до Угърчин и обратно. Въпреки всичко той си остава градът, където са израснали, но и който са надраснали. С малко помощ от своите приятели-доброволци.