Името на смятания за анонимен Боянски майстор, автор на стенописите в Боянската църква, стана известно днес. Той е българин, казвал се е или Вълкан, или Вълчан. Тази сутрин реставраторите на Боянската църква проф. Григорий Григоров и Владимир Цветков са открили автопортрет на зографа и името му, от което до момента са разкрити буквите "В... ан", съобщи Божидар Димитров, директор на Националния исторически музей (НИМ). Името и автопортретът се намират в една от нишите със стенописи от външната страна на църквата, чието реставриране продължава. Били са покрити от слой мазилка, върху който са изрисувани стенописи. "Това е голямо научно откритие, което ще разтърси научния свят, който се занимава със средновековие и медиевистика. Боянската църква е световен паметник на културата и винаги е било интересно да се знае кой е художникът", каза още Божидар Димитров.
Реставраторите на Боянската църква проф. Гр. Григоров и Вл. Цветков тази сутрин са се явили при директора на Националния исторически музей Божидар Димитров. По думите на директора на НИМ те са заявили, че при почистване на стенописите са установили, че в една от нишите върху мокра мазилка боянският художник, който беше смятан за анонимен, както всички средновековни художници, е нарисувал своя автопортрет и е написал името си. От него са разкрити буквите „Аз В...ан”. Не са почистени средните букви, но може да се смята, че той се е казвал или Вълчан или Вълкан. „Други имена в българската омонимия ние нямаме. Това е голяма научна сензация, тъй като през Средновековието творците не са се подписвали. Църквата е смятала, че те е трябвало да бъдат анонимни, тъй като се приемало, че Бог движи ръката на художниците, а те нямат участие в този процес. Редица художници обаче не са били съгласни да останат анонимни, особено такива добри като Боянския майстор. Те са имали съзнание, че са големи творци, затова по този скрит начин - подобни случаи има в християнския свят – на мократа мазилка са рисували своя автопортрет и са пишели имената си. След това са ги закривали, надявайки се след столетия, като падне мазилката, хората да видят имената им”, разказа Божидар Димитров. По думите му в България има подобни паралели в Плиска и Преслав.
Имаше идеи, че художникът на стенописите не е българин поради високото качество на работата, припомни Божидар Димитров. „Смяташе се, че той е или константинополски художник, или солунски. Солун и Константинопол са били имперските центрове на Византия, създавали са големи художници в епохата, наречена Палеологов Ренесанс. Затова се смяташе, че той може да е от тези художници. Но име Вълчан или Вълкан няма как да бъде гръцко, това е чисто българско име. След няколко дни в хода на работата ще стане ясно какво точно е името, но засега е ясно, че художникът е българин”, коментира Божидар Димитров.
"Рано е да се прави заключение, че това е името на Боянския майстор", коментира обаче проф. Григоров. "Тепърва ще се правят изследвания и сравнения с другите надписи в църквата", поясни специалистът. Две от буквите в името са пострадали от времето, след реставрацията му учените ще правят анализи.
“Във всеки случай това е едно много важно име”, допълни проф. Григоров. Преди него е написано “Аз” – затова е възможно думата да е част от изречение.
Тъй като надписът е върху мокра мазилка, се прави заключението, че авторът му е художник, а не е бил от помощниците на зографите, които измазват стените. Името е изписано върху т. нар. “хастар” на 13 в. – това е мазилката, с която изравняват стените. Върху нея се слага новата мазилка, върху която се рисува. Следователно името е под стенописите от 13 век.
Според проф. Григоров името на мъжа със сигурност е изписано по същото време, когато са нарисувани образите на ктиторите севастократор Калоян и съпругата му Десислава. Стената е измазана, някой е рисувал върху нея, след което до няколко дни се слага новата мазилка и върху нея се рисува. Тепърва ще се правят изследвания, уточни специалистът. Може би ще стигнем и до името на Боянския майстор, каза още той. Възможно е лицето на мъж до надписа да е работна рисунка на някой от светиите, допълни проф. Григоров.