Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (21 Votes)

Знеполски епископ ЙоанПанихида за 37-ата годишнина от кончината на Българския патриарх Кирил (1953-1971 г.) отслужиха днес в Бачковския манастир архиереи на БПЦ. В панихидата взеха участие митрополитите Сливенски Йоаникий, Видински Дометиан, Великотърновски Григорий, Русенски Неофит, Плевенски Игнатий, Доростолски Иларион и Пловдивски Николай, както и епископите Стобийски Наум, Велички Сионий, Знеполски Йоан и други клирици.

Всяка година преди датата на смъртта (7 март 1971 г.) на първия Български патриарх след възстановяването на Българската патриаршия на 10 май 1953 г. по решение на Св. Синод се отслужва заупокойна молитва на гроба му в храма на Бачковския ставропигиален манастир. Там е погребан е предшественикът му като предстоятел на Българската църква – третият Български екзарх, Стефан († 1957 г.).

Преди панихидата по поръка на Негово Светейшество патриарх Максим неговият викариен епископ Знеполски Йоан отслужи св. Литургия заедно с монаси от обителта, ставроф. ик. Мина Минчев, член на Висшия църковен съвет и председател на столичната митрополитска катедрала „Св. Неделя“, и протод. Стефан Марков.

Сливенски митрополит Йоаникий и протодякон Стефан МарковСлед това епископът произнесе проповед за двамата видни първосветители на БПЦ: екзарх Стефан и патриарх Кирил. Той ги нарече „две светли личности от новата история на Българската православна църква, които всякога са залягали да се учат от божествената мъдрост на св. Евангелие, за да не бъдат чужди на истината за живота и смъртта“. И цитира думите на патр. Кирил за екзарх Стефан: „Негово Блаженство, покойният Екзарх Стефан се характеризираше с искрена вяра в Бога и усърдно упование в Неговата милост; с добро съзнание за църковност, при широк поглед върху задачите на Църквата; с християнски дух на вселенност, който обхващаше не само православните църкви, но и другите християнски църкви и общности; с изживяване и разбиране на православието както от гледище на църковното вероучение, тъй и на религиозната мистична молитвеност и богослужба. Една основна характерна черта на неговата личност беше вярата му в славянството и предаността му към идеята за славянско единство. Всичко това идеше от любовта му към нашия славянски народ и към руския славянски народ, който той беше обикнал от младини“.

За патр. Кирил пък еп. Йоан изтъкна: „Голямата църковно-обществена дейност на Негово Светейшество получава достойно признание както от църковните, тъй и от гражданските власти и среди. За неговата многоплодна архипастирска работа Св. Синод два пъти го награждава с най-високия църковен орден „Св. Йоан Рилски“ – Първа степен, а Академичният съвет на Софийската духовна академия го провъзгласява за доктор хонорис кауза. Президиумът на Народното събрание го удостоява два пъти с орден „Св. Кирил и Методий“ – Първа степен, два пъти с орден „Народна република България“ – Първа степен, а за научно-историческите му трудове, венец на които е Българската Екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война (1877-1878 г.) в четири тома, той бива избран за редовен член на Българската академия на науките.

С неуморна светителска ревност и усърдна богослужба, с вдъхновена проповед на словото на живота и с незасъхващо перо на книжовник, като умел църковен кормчия и човек на волята и дълга, приснопаметният патр. Кирил с високо достойнство и за широка полза изпълни своето светителско служение“.

Бог да прости двамата бележите предстоятели на родната ни църква!

Снимки: ставроф. ик. Мина Минчев


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/338kr 

Разпространяване на статията:

 

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]