"Най-ранните стенописи в Родопите са от средата на 19 в.", съобщи етнографът Йорданка Цветкова. Тя допълни, че причините за късното изографисване на църквите са няколко, например, липса на средства след изграждане на църквата, отсъствие на местни зографи и на художествени традиции и др. Най-ранни са стенописите в църквата в с. Широка лъка (около 1839 г.) от неизвестен самоук иконописец. След това - около средата на 19 в. - е изписана църквата в с. Павелско, а през 1857 г. - църквата "Св. пр. Илия" в с. Хвойна от асеновградски (станимашки) зографи.
Зографите, които са работили в родопските църкви по това време, са били родом от Асеновград или Станимака тогава. Това са Алекси Атанасов, Димитър Астериади, Димитър Щерев (вероятно последните две имена са гръцката и българската версия на едно и също име - б. р.), Димитър Христов, Георги Ксаф, Михаил Димов, Щерю Тодориев и Радослав Българов.
Като друга причина Цветкова посочи още, че в Родопите започва активно строителство на християнски храмове върху основите на стари храмове, като първите църкви в централната част на Родопите са построении в началото на 30-те г. на 19 в. и за три десетилетия са изградени над 20. Ферманите за строителството им са се издавали със съдействието на гръцката митрополия в гр. Ксанти, създадена през 19 в., за да обслужва църковните нужди на планинското население.
