Мобилно меню

4.3333333333333 1 1 1 1 1 Rating 4.33 (6 Votes)
Министърът на образованието и науката Даниел Вълчев откри и ръководи днес във Военния клуб в столицата кръгла маса, на която бе обсъдена концепцията за религиозно образование в средните училища, изработена от експертен съвет под председателството на проф. Г. Бакалов.  Концепцията предвижда въвеждането на учебен предмет „Религия” като задължителен за българското училище.

На кръглата маса присъстваха директорът на Дирекция "Вероизповедания" на МС проф. Иван Желев, председателят на Комисията по правата на човека и вероизповеданията в НС Огнян Герджиков, председателят на Комисията по образованието в НС Лютви Местан, народни представители, както и представители на неправителствени организации.

В началото на срещата проф. Бакалов представи членовете на експертния съвет, които също взеха участие в дискусията. Това са: доц. д-р Димитър Попмаринов, декан на Богословския факултет на Великотърновския университет, д-р Даниел Калканджиева, проф. Клементина Иванова, доц. Павел Павлович, д-р Павел Павлов от Богословския факултет в София, д-р Иван Колев от Философския факултет на СУ, доц. д-р Божидар Андонов от Богословския факултет на СУ и две учителки по религия, които не присъстваха поради служебна ангажираност. Проф. Бакалов представи накратко предисторията на създаването на концепцията и наблегна на факта, че изискването към експертния съвет е било да се създаде концепция за общообразователен предмет за българското училище. Той подчерта, че според виждането на съвета, е невъзможно да бъде въведен като задължителен учебен предмет с конфесионалена насоченост, тъй като това би влязло в противоречие със светския характер на образованието. Според проф. Бакалов спешно трябва да се промени начинът на преподаване на религия, тъй като броят на децата, изучаващи този предмет драстично намалява.

Има хора, които се противопоставят на тази концепция, но не по принципни съображения, а заради лични мотиви, заради това, че не са били поканени да участват в експертния съвет, каза професорът. Той подчерта, че според него основният въпрос, който стои при обсъждането на проекта е дали насоката на предмета „Религия” да е конфесионален или неконфесионален.

Пръв в дискусията се включи проф. Герджиков, който изрази задоволството си от представената концепция и подчерта, че министър Вълчев ще отбележи червена точка в дейността на министерството си ако по време на неговия мандат бъде въведен като задължителен този предмет. Проф. Герджиков изрази изненада от позицията на Св. Синод относно разглежданата концепция. Според него архиереите очакват държавата да свърши тяхната работа.  

Лютви Местан отбеляза, че въвеждането на конфесионален предмет като задължителен ще породи „проблеми, които не могат да бъдат решени”. Според г-н Местан стартът на религиозното образование в България е бил погрешен, тъй като е започнал като конфесионален. Още тогава и депутати, и просветници са взели решение децата в училище да бъдат разделени според веровата им принадлежност. Депутатът каза, че сега имаме вече десет годишна традиция в конфесионалното обучение по религия и тази концепция може да бъде възприета като отстъпление от традицията. Лютви Местан отбеляза, че е много важна подкрепата на основните деноминации и изрази мнение, че е необходима още една кръгла маса, в която концепцията да се обсъди с представителите на основните вероизповедания  у нас.

Депутатът Павел Чернев изрази подкрепа за конфесионалното религиозно образование и за концепцията, предложена от Св. Синод на БПЦ. Според него само чрез конфесионално образование обществото ще може да контролира обучението по религия в българското училище.

Представителката на асоциация „Родители” изрази мнение, че предметът „Религия” е напълно излишен за българските деца, че неговото съдържание се поема от другите общообразователни предмети, а религията обслужва интересите на Богословските факултети, които искат да намерят реализация на своите кадри. Още няколко участници в дискусията, определили се като атеисти, заявиха, че няма нужда от въвеждането на религия като задължителен предмет. Така според социолога Андрей Райчев „това начинание е обществено неприемливо и напълно погрешно”.

В защита на концепцията философът Иван Колев каза, че в нея религиозните въпроси са разгледани като среща на децата с големите проблеми и тяхното разрешаване в учението на основните религии.

В изказването си проф. Иван Желев отбеляза, че България вече много е изостанала в областта на религиозното образование в сравнение с другите Балкански страни. Той каза, че дискусията няма да даде желаните плодове ако се води от хора, които се определят като атеисти, вместо в обсъждането да участват представители на основните деноминации. Проф Желев също наблегна, че дискусията трябва да има продължение, но с участието на представители на основните вероизповедания у нас.  

Кръглата маса бе закрита от министър Вълчев. Той се опита да обобщи дискусията, като постави основните въпроси, които предстоят да бъдат решени: да бъде ли променено статуквото в областта на религиозното образование в България, да се продължат ли усилията за въвеждането му като задължителен предмет, кой ще преподава и др.

Накрая министърът заяви, че вероятно ще бъде направено още едно социологическо проучване, за да се проучи мнението на българското общество по въпроса за религиозното образование на децата.

Концепцията, изработена от експертния съвет ще бъде публикувана на сайта на образователното министерство и ще бъде достъпна за всички, които искат да се запознаят с нея.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/336rr 

Разпространяване на статията:

 

 

© 2005-2023 Двери БГ и нашите автори. За контакти с екипа - тук.
Препечатване в други сайтове - само при коректно посочване на първоизточника с добре видима хипервръзка. Всяка друга употреба и възпроизвеждане, включително издаване, преработка или излъчване на материалите - след изрично писмено разрешение на редакцията и носителите на авторските права. 
Двери спазва етичния кодекс на българските медии, както и политика за защита на личните даннни на посетителите.