Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (3 Votes)
Българският Хелзински комитет и Фондация "Толерантност" публикуваха в Интернет "Специален доклад за състоянието на религиозната свобода в България през 2004 г." Основното твърдение в него е, че "приемането на новия Закон за вероизповеданията от декември 2002 г. и най-вече опитът за насилственото му прилагане при голямата полицейска акция от 20-21 юли м. г. представляват най-тежкото нарушение на религиозните права на българските граждани след 1989 г., както и едно от най-тежките нарушения на човешките права през същия период."

(За позицията на БПЦ, виж: "Конституционносъобразност на държавно
-църковните отношения в годините на демократичния преход"/ДК, "Правовата държава, Църквата и разкола"/ЦВ)

Отбелязано е, че през 2004 г. България за втори път беше осъдена от Европейския съд по правата на човека в Страсбург заради намеса във вътрешните работи на мюсюлманското изповедание (делото Генджев срещу България; странното е обаче, че страната ни беше осъдена два пъти за едно и също нещо: веднъж в полза на единия ищец, Фикри Сали, и втория път в полза на другия ищец, Недим Генджев, който твърди точно обратното - бел. ред.).

В доклада се прави обстоен преглед на нарушенията на религиозните права в България през последните години. Специално внимание е отделено на новия Закон за вероизповеданията от края на 2002 г. "Той, макар в някои отношения да прави крачка напред в сравнение с комунистическия закон от 1949 г., е по същността си репресивен и дискриминационен. Чрез този закон държавата се намеси грубо в спора между двете крила на БПЦ и обяви едното от тях за легитимно, а другото - за нелегитимно. Нещо повече, законът предвижда процедура, чрез която т. н. "разколници" могат да бъдат изцяло лишени както от правото да служат в православни храмове, така и от самите тях. Този закон, освен многото разтегливи и двусмислени формулировки, които сами по себе си са база за нарушаване на права, съдържа принципния недостатък, че обвързва осъществяването на религиозните права на гражданите със съществуването на регистрирана религиозна институция. По този начин юридическото признаване от държавата на религиозната институция на една религиозна група се превръща от право на тази група да има юридическо лице в предпоставка за реализиране на религиозните права на гражданите, обединени в тази група. Чл. 8, който регламентира наказанията за нарушенията на закона, освен че е непрецизен и лишен от каквато и да е процедура по прилагането му, създава възможност и за колективни наказания на цели религиозни общности за възможни нарушения, извършени от отделни техни членове, което е недопустимо."

Специално внимание в доклада е отделено и на полицейската акция от 20-21 юли 2004 г: "През нощта на 20 с/у 21 юли едновременно в цялата страна, въз основа на еднотипни прокурорски постановления, полицията нахлу в повече от 100 православни храма и в други сгради, стопанисвани от т. нар. "Алтернативен Синод на БПЦ, изгони свещениците им и въведе нови, назначени от Синода на Максим. Самите църкви бяха предадени във владение на тази група от БПЦ. В доклада се посочват груби нарушения на Конституцията (отнемане на собственост без съд и присъда, лишаване от правото на труд), вътрешното и международното право (констатират се нарушения на най-малко на 4 члена от ЕКПЧОС, а именно - чл. 9, чл. 6.1, чл. 1 от Първия протокол и чл. 13), допуснати при осъществяването на тази безпримерна акция."
бел. ред. - всъщност става дума за около 50 храма, а другите сгради бяха имоти, незаконно владени от разколниците; те се предадоха не на "друга група от БПЦ", а на САМАТА БПЦ!

Докладът завършва със следните препоръки:

- Резултатът от незаконната акция от 20-21 юли 2004 г. да бъде незабавно анулиран. Правителството да възстанови статуквото отпреди акцията и да положи усилия за мирното уреждане на проблемите в БПЦ.

- Всички незаконни действия на полицията и прокуратурата по време на акцията от 20-21 юли да бъдат разследвани, а отговорните лица - наказани.

- Законът за вероизповеданията от декември 2002 г. да бъде отменен или коренно променен, като законодателството по религиозните въпроси бъде приведено в съответствие с международните договори по правата на човека, по които България е страна.
бел. ред. - ТО Е В ПЪЛНО СЪОТВЕТСТВИЕ С ТЕЗИ НОРМИ, КАКТО НЕВЕДНЪЖ Е ПРИЗНАВАНО ОТ КОМПЕТЕНТНИ МЕЖДУНАРОДНИ ИНСТИТУЦИИ.

- Правителството да се въздържа от намеса във вътрешните работи на вероизповеданията и да изпълнява конституционното си задължение да гарантира толерантността между тях, както и толерантността между вярващи и невярващи.
бел. ред. -ТАКИВА СЛУЧАИ НЕ СА РЕГИСТРИРАНИ И ТВЪРДЕНИЯТА НА БХК НА НАПЪЛНО ГОЛОСЛОВНИ.

- Дискриминацията спрямо малцинствените религиозни общности да се прекрати, а органите, оправомощени да се борят с дискриминация на религиозна основа, да разследват и санкционират всички нейни прояви.
бел. ред. - КОМЕНТАРЪТ Е КАТО ГОРЕ!

Източник: Официален сайт на Български Хелзински комитет


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/336q6 

Разпространяване на статията: