Случаят с о. Иван Махалджийски от гр. Септември, който има спешна нужда от бъбречна трансплантация (т. е. присаждане на чужд бъбрек), отново показва, че песимистичните прогнози за морала на българина не са верни. Средства се събират все повече и повече, надяваме се скоро сумата да се завърши. При това събират хора, които едва ли го и познават. Може би съзнанието, че дават на Божи служител, допълнително мотивира дарителите - малки и големи (на възраст, а и по суми на дарението). Защото случаят не е някакво изключение в нашата страна, където има толкова нуждаещи се от животоспасяващо лечение.
Положителното в случая е, че и неправославни християни са се притекли
на помощ. Католиците са били по-деликатни: не желаели да дарят преди
Пловдивска митрополия и изчаквали първа тя да даде, за да не
злепоставят духовното началство на о. Иван (виж тук). За жалост
от православната митрополия не са изпратили нищо на бедстващия
свещеник, научава Двери.бг.
А когато църквата на адвентистите в Септември на благотворителна акция събрала пари (не много - 600 лв, но все пак и двете лепти на вдовицата бяха зачетени повече от едрата пара на богатия!) и му ги връчили, "о. Иван, горкият, се разплака...", споделят очевидци.
В Септември и дечицата от часовете по Религия събират стотинчици да пуснат в църковната каса за тяхното отче. Така е и на много места по страната. А Бог вижда...
А когато църквата на адвентистите в Септември на благотворителна акция събрала пари (не много - 600 лв, но все пак и двете лепти на вдовицата бяха зачетени повече от едрата пара на богатия!) и му ги връчили, "о. Иван, горкият, се разплака...", споделят очевидци.
В Септември и дечицата от часовете по Религия събират стотинчици да пуснат в църковната каса за тяхното отче. Така е и на много места по страната. А Бог вижда...
