Близо 500 миряни и свещеници стоят зад жалбите, въз основа на които Европейският съд за правата на човека в Страсбург започна две дела срещу България по повод действията на полицията и на прокуратурата през 2004 г. срещу т. нар. алтернативен синод. Това каза в предаването „Денят” на Дарик адвокат Иван Груйкин, който защитаваше интересите на хората на Инокентий.
Приетият през 2002 г. нов Закон за вероизповеданията сложи край на разкола в Православната църква. През юни 2004 г. патриарх Максим поиска с нотариална покана, отправена до синода на Инокентий, „окупираните от хората му” храмове да бъдат освободени и предадени доброволно на Светия Синод. След като това не се случи, окупираните църковни имоти в цялата страна бяха опразнени от полицията, след прокурорско разпореждане.
Над 500 млн. евро е сумата по исковете на заведените в Страсбург дела срещу България заради разправата с алтернативния синод, съобщи адвокат Иван Груйкин. Жалбите са обединени в две дела – през лятото имаше решение на ЕСПЧ за тяхната допустимост, обясни Груйкин. Той уточни, че това е отворило възможността за сключването на т. нар. „приятелско споразумение” между страните по делото: България и подалите жалби миряни и свещеници. Това предвещавало и скорошното решение по делото.
Има удължаване на срока, в който държавата може да заяви становището си по направеното от жалбоподателите предложение за „приятелско споразумение”, и той изтича скоро, съобщи Иван Груйкин. По думите му до края на годината или началото на следващата година ще има произнасяне на решение на съда. Искът за над 500 млн. евро съдържал претенциите и за имуществени, и за неимуществени вреди.
В интервю за Дарик радио директорът на Дирекцията по вероизповеданията проф. Иван Желев не прогнозира дали скоро ще има изход от заведеното в Страсбург дело от представители на алтернативния синод на Инокентий. Според Желев трудно би могло да се постигне помирение между държавата и хората, подали жалби, тъкмо заради високите им финансови искания.
„На тези хора никой не им отнема правото да се регистрират като отделно вероизповедание, ако не желаят да се върнат в каноническата Българска църква”, каза проф. Желев. „Ако стремежът е някои хора да получат огромни обезщетения за сметка на българския данъкоплатец, то тогава по-скоро може да се замислим за морала на тези хора”, допълни той. Запитан, дали е минала процедурата, която позволява помирение между страните, Иван Желев каза: „Тази процедура така беше използвана от съответната страна, че да бъде сигурно, че няма да се постигне нищо”.
"Държавата плаща на свои служители за цялата година милиард и 800 хиляди лева заплати от бюджета, а пък те искат милиард и 300-400 хиляди лева обезщетение за няколко души, които претендират, че са им нарушени правата. Естествено, че няма кой да тръгне на такова споразумение и аз се съмнявам, че това високо искане е направено с цел тъкмо да не се постигне такова споразумение”, обясни още пред Дарик проф. Желев.
България трябва да е готова да плати всяка цена, за да се пази единството и авторитетът на Българската православна църква, коментира Борислав Цеков – един от авторите на Закона за вероизповеданията. Трябва да сме готови морално като православни християни да платим за подобно решение, за да запазим онова, което ни е съхранило като нация, ако допуснем, че страната ни бъде осъдена в Страсбург, допълни той.
