Катедралният храм "Свети Александър Невски" чества храмовия си празник. Негово преосвещенство Стобийският епископ Наум, главен секретар на Светия Синод и председател на Църковното настоятелство на храм-паметника, отправи призив към миряните: "Да запазим храм-паметника "Свети Александър Невски" като символ на столицата, като символ на признание към героите, паднали за освобождението на България. Нека да се научим да го пазим, да се научим да го обичаме; да се стремим, влизайки в него, отправяйки молитви за нас и нашите близки, да запалим една свещ или да се помолим и за всички тези, които са направили възможна нашата свобода; за всички тези, които са се потрудили за благосъстоянието на „Св. Александър Невски", за архитектите, за зографите, за всички. И пазейки го, да го предадем на тези, които са след нас, в същия благолепен вид, в какъвто ние го знаем и го обичаме."
23 ноември е храмовият празник, на който се чества паметта на свети Александър Невски. Вторият е на 30 август и на него се отбелязва пренасянето на мощите на свети Александър Невски в Петербург.
"Много хора избират по-малки храмове от "Свети Александър Невски", за да се помолят. "Св. Александър Невски" е величествен храм, който изпълва хората може би със страхопочитание пред простора, изразяващ Божието могъщество", каза също Стобийският епископ Наум. "Всеки има право да влезе там, където ще намери успокоение за себе си, ще почувства молитвено настроение и ще се докосне до Бог и света Богородица чрез вярата. Храмът е отворен за всички, които пожелаят да влязат в него", категоричен е епископ Наум. Според него храм "Св. Александър Невски" се посещава повече от чужденци като символ и емблема на столицата. На въпрос дали е притеснителен фактът, че катедралата е туристическа дестинация, епископ Наум отговори: "На никой храм не би следвало да се гледа така. Храмът първо е място за молитва, дом Господен, така че въпреки всичко той трябва да запази своето основно предназначение, след това да се възприема от някои за туристическа дестинация. Този, който търси туристическото в храма, няма да го намери. Там първо е Бог, туристите само влизат и излизат.
Храм-паметникът "Свети Александър Невски" има място в сърцето на всеки един от нас - първо като символ на освобождението на България, символ на признателност към Царя-освободител. Църквата при всяка една служба възпоменава Царя-освободител и падналите за нашата свобода български, руски, румънски и други войни. И освен като символ на столицата храмът-паметник бива приеман от софиянци и гостите на столицата и като един пристан, в който различните хора търсят и намират нещо. Някои идват заради православната си вяра, за да вземат участие в богослужението, други идват, за да чуят хора на "Свети Александър Невски". Трети търсят в храма допир с Бога и със светиите, изпросвайки тяхната благодарност".
Историческа справка:
Решението за построяване на катедрална църква е взето през 1880 г. от Учредителното събрание в Търново. Княз Александър се обръща с възвание към българите и храмът е вдигнат с народни дарения. Основният камък е положен при изключителна тържественост на 3 март (19 февруари стар стил) 1882 г., четвъртата годишнина от подписването на Санстефанския договор. В основите на храма е вградена метална кутия, в която са записани имената на членовете на правителството.
Строителството му е извършено в периода 1904-1912 г. по проект на А. Н. Померанцев в сътрудничество на руски и български архитекти. Построен е по образец на византийските катедрали в Русия от втората половина на XIX в. Заема площ от 2600 кв. м. На куполите му са поставени 12 камбани, най-голямата от които има диаметър на отвора 3 м и тежи повече от 11 т.; камбаните са излети и донесени от Москва.
Храмът представлява петкорабна църква в неовизантийски стил - кръстокуполна базилика с акцентирано централно кубе. При вътрешната украса на храма са употребени изключително качествени и скъпи строителни материали: разноцветни италиански мрамори, оникс от Бразилия, алабастър и други. Главният купол е висок 45 метра. Около кръга на купола с тънки златни букви е изписана молитвата „Отче наш". Осветителните тела в храма са изработени в Мюнхен. Заемащ площ от 3170 квадратни метра, храмът може да побере 5000 души, колкото и най-голямата зала в НДК, с което се превръща във първата по големина църква на Балканския полуостров (сега новият белградски храм „Свети Сава Сръбски" го надминава). Камбанарията му е висока близо 53 м. В криптата му са експонирани едни от най-красивите български икони.
В интериорното оформлението на храма участват българските декоратори проф. Харалампи Тачев и Б. Михайлов. Орнаменталната резба е изработвана под ръководството на проф. В. Перминов. Бояджийската работа е извършвана под ръководството на австрийския майстор Лестер. Металната пластика на вратите е изработена в Мюнхен. Мозайките са доставени от Венеция.
Мраморната пластика е изработена в Берлин. Дървените врати са изработени през 1911-1912 г. при Карл Бамберг (собственик на мебелна фабрика във Виена). Антон Митов е автор на мозайката под камбанарията с образа на св. Александър Невски. Проф. П. Клисуров, проф. Цено Тодоров, Никола Петров са автори на мозаечните образи на Иисус Христос, св. апостоли Петър и Павел в перистила на главния вход. Проф. Ст. Иванов е автор на мозайките вляво от вратите с редица образи на светци, Вяра Надежда, Любов и Седмочислениците - вдясно. Хр. Берберов, Васил Димов, проф. Ст. Иванов, Никола Маринов, Ас. Белковски, Август Розентал са автори на мозайките с образи на български светци в тимпаните (люнетите) на външните врати (повредени през време на бомбардировките над София през ІІ световна война, люнетите бяха възстановени през 80-те години; възстанови се и мозайката над царския трон, унищожена от комунистическата власт по политически причини скоро след войната - б. р.). В средния иконостас има две икони - И. Христос и св. Богородица от Виктор Васнецов и св. Александър Невски от проф. В. Я. Савинский. Северният иконостас е с икони на проф. Иван Мърквичка, а южният иконостас е с икони на проф. Антон Митов. Помощници са били и много други руски и български художници, някои от които тогава още студенти: Н. Кондратиев, Ф. Морозов, Ал. Алфонс Жаба, Н. Костов, Д. Занков, И. Пиндиков, П. Кантемиров, Константин Щъркелов, Вл. Лазаров, П. Кръстев, Г. Цапев, Цв. Маринова, Р. Топалова, П. Тачева, проф. Марко Марков.
Храм-паметникът "Св. Александър Невски" е осветен през 1924 г.
