Мобилно меню

4 1 1 1 1 1 Rating 4.00 (12 Votes)
Фондация ”Свети Евтимий, Патриарх Български”, София и Организационен комитет за Десетилетие 2002 – 2012 г.  - “Делото на св. Патриарх Евтимий” обявават конкурс на тема: “Всякое дихание да хвалит Господа!"  - старобългарски музикални паметници и писатели, VI издание – 2007 г.

В конкурса са включени и подтеми по избор:
  1.  “Какво е църковната музика за мен? “
А) Споделете какво сте почувствали, как ви въздейства, както когато я слушате, така и когато я изпълнявате.

Б) Разкажете ни за онова, което сте почувствали, когато сте слушали църковна музика и църковни песнопения:
а) в храма
б) извън него – по рaдиото, телевизията, на концерт и др.
  1. Църковните песни – пространства между ангелите и човеците “
  2. “Върхове на българската химнична поезия” – Химнографски произведения (химнография -авторска – св. Климент Охридски, анонимни автори от Х1V век /Канон за света Петка Търновска и др.)
  3. ”Песнописци-светци ” - св. Климент, св. Наум, Константин Преславски и др.
(Освен за светците, може да разкажете и за автори на песни и певци, които познавате или знаете нещо за тях)
  1. “Песнопевци-светци ” - Роман Сладкопевец, Теофан и Йосиф Начертани и др.
  2. ”Музикални инструменти, които служат за хваление на Господа“:
А) От псалом 150 – тромпети с тръбен звук, псалтир, гусли, тимпани и хора, струни и органи, звучни кимвали, кимвали гръмогласни.

Б) От фолклора:  гъдулка, гайда, кавал, ударни инструменти, тимпани и др.

Посочете, нарисувайте, разкажете, фотографирайте сцени с тях, създайте свое хваление или хвалебна песен и др.

В) Влезте в най-близката църква и потърсете действащи певци. Потърсете в храма има ли стенописи с изображения на певци и инструменталисти на църковна музика. Научете нещо повече за историята им и ги споделете с нас.
  1. “Дето просто – там 100 ангели, дето много сложно – нито един!”(св. Амвросий Оптински)
  2. “Колкото повече хора пеят - толкова по-малко стрелят” (Булат Окуджава).
УСЛОВИЯ ЗА УЧАСТИЕ:

ФОРМИ: есе, описание, съчинение-разсъждение, преразказ, стихотворение, рисунка, анализ на стенопис, фотография на стенопис, проект за диафилм и др

  • СРОК: До 30 ноември 2007 г.

  • ОТЧИТАНЕ: 20 януари 2008 г.- Ден на свети Патриарх Евтимий

  • ВЪЗРАСТОВИ ГРУПИ:

I - до 9 г.                                

II - до 12 г.                             

III -до 14 г.

IV до 18 г.

V над 18 г. (без ограничение)

  • НАГРАДИ: грамоти, книги предмети, безплатен лагер през лятото и др.

  • АДРЕС: София 1421, община Лозенец, ул. “Димитър Хаджикоцев” № 31 – 33
Фондация “Свети Евтимий, Патриарх Български” – (За конкурса)

Молим да запишете името си, възраст, адрес, телефон


  • ПРИЛОЖЕНИЕ: Вижте посочената библиография, чрез която учителите и родителите да подпомогнат децата.

ПРЕПОРЪЧИТЕЛНА БИБЛИОГРАФИЯ
:

Автори: св.Константин Кирил Философ, св. Климент Охридски, Йоан Кукузел, Неофит Рилски и др.

Проф. Донка Петканова – “Старобългарска литература” – Енциклопедичен речник, изд. П. Берон, София, 1992

Произведения: “Псалтир на цар Давид” – превод от Константин Кирил Философ – Първо певческо и учебно помагало – ”Болгарский роспев” /Свързано с проповедта на григорий Цамблак, ”Полиелей на българката” и др.

Любен Прашков, кн. Хрельовата кула, С., 1973 г., изд. Български художник.

“Рилскa песенна школа – хвалитни псалми в Хрельовия параклис на Рилския манастир и др.

Кирило–Методиева енциклопедия том 1 /1985 г/, том 2, том 3, том 4 /2004 г./

Проф. -р Стефан Лазаров – сб. Търновска книжовна школа: “Изпълнението на българските средновековни литургични текстове /във връзка с реформата на Евтимий Търновски/” том 1 – 1971 г., стр. 137-159 /, “Средновековен славянски трактат по музика”-том 2 -1976 г./стр. 555-572/,кн. “Литература за музика”-Текстове на 6 езика, подбрал, превел и коментирал авторът, изд СПС ПРИНТ ,София 2003 г.
Константин Мутафчиев - ”кн.”Духовното пеене” изд. Военноиздателски комплекс “Св. Георги Победоносец”, София, 1992 г., кн. Жезълът на Мойсей” - Издателска къща “Христо Ботев”, София 1994 г.

Дякон Иван Иванов – кн. “Между ангелите и човеците”., С., 2005 г.

Дякон Иван Иванов – кн. Евхаристията – спасителен диалог с Бога. Рим, 2005

 

Библиография на изследванията на византийската и славянската църковна музика и химнография

 
Енциклопедия, БАН, С., 1974.

Кирило-Методиевска Енциклопедия. БАН, С., 2003.
 
Велимирович. М. „Българските” песнопения във византийските музикални ръкописи. Медисон, Уисконсин – САЩ, (превод от английски Е. Тончева) – В: Известия на Института за музикознание, т.18, С., 1974.

Иванов Дякон И. С. Византийски литургически песнопения в Южна Италия. – В: Бълг. музикознание, кн. 2, 2004, с. 111-138.

Иванов, дякон И. С.  Богослужебни песнопения на Добри Христов в архива на ПКСХП „Св. Александър Невски”. – В: Сборник „Добри Христов и българският XX век”, С., 2001.

Иванов, дякон И. С. Ангелското или сладкогласно пеене на исихастите според църковните певчески сборници. - В: Духовна култура, 8, С., 2005.

Иванов, дякон И. С. Между ангелите и човеците. С., 2006.

Иванов, дякон И. С. Мисионерското дело на св. братя Кирил и Методий и на техните ученици според музикалните и химнографски свидетелства. – В: Богословска мисъл, 1-2/3-4, 2005.

Кожухаров, Ст. Песенното наследство на старобългарския книжовник Наум Охридски. – В: Литературна история, 12, 1984.

Куюмджиева. С. Какво са пеели Кирил и Методий през IX век?. – В: Музикални хоризонти, 1985.

Лазаров, Ст. Старобългарската музика и кирило-методиевските традиции (Die alte bulgarische Music und die Kyrillo-Methodianische Tradition). – In: Anfänge der slavischen Music, Bratislava 1966, p. 49-54.

Попов, Г. Триодни произведения на Константин Преславски. С., 1985. – В: Кирило-методиевски студии, 2.

Тончева, E.  Към въпроса за  музикалната дейност на славянските просветители Константик-Кирил и Методий. - В: Старобългарска литература. Изследвания и материали. Кн. 1, С., 1971.

Тончева, E. Полиелейното творчество на Йоан Кукузел в контекста на балканската църковно-песенна практика. София,1986.

Тончева, E..За ранна полиелейна песенна практика на Балканите (по извори от XII-XIII в.). В: Българско музикознание, кн. 3, 1985.

Тончева, Е. За “плетение словес” в музиката на византийско-славянската културна общност през XIV в., Бълг. Музикознание, кн. 4, 1981. 

Тончева, Е. Звучали ли са мелодии на Йоан Кукузел в Търново през XIV в.? – В:  Българско музикознание, 1977

Тончева, Е. Калофонни стихове от майстор Йоан Кукузел (по рък. Атина № 2458 от 1336 г.). - В: Българско музикознание, кн. 4, 1987.

Тончева, Е. Полиелейни мелодии, обозначени като български в балканската песенна практика (пс. 135 по извори от XII/XIII-XIV/XV в.). Докторска дисертация, Институт за изкуствозание – БАН, с. 146-151 (ръкопис).

Тончева, Е. Полиелейните припели в рък. Атина № 928 (Исайева антология и отношението им към Търновската химнографска традиция), - В: “Търновска книжовна школа” Т. 5. В. Търново, 1994,

Тончева, Е. Полиелейното творчество на Йоан Кукузел в контекста на балканската църковно-певческа практика. - В: Втори конгрес по българистика. Доклади, т. 17, С., 1987,

Чифлянов, прот. Бл., Литургика, Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, София 1996.

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/3ak3c 

Разпространяване на статията:

 

 

© 2005-2023 Двери БГ и нашите автори. За контакти с екипа - тук.
Препечатване в други сайтове - само при коректно посочване на първоизточника с добре видима хипервръзка. Всяка друга употреба и възпроизвеждане, включително издаване, преработка или излъчване на материалите - след изрично писмено разрешение на редакцията и носителите на авторските права. 
Двери спазва етичния кодекс на българските медии, както и политика за защита на личните даннни на посетителите.