Днес в Народната библиотека започна научна конференция на тема "Методологически проблеми по описание на богослужебните книги”.
С кратко слово в откриването участва и Русенският митрополит Неофит.
Конференцията е посветена на паметта на проф. Христо Кодов, който е един от най-големите български езиковеди и литературни историци, доказан специалист по кодикология и палеография.
Проф. Хр. Кодов е роден на 15 август 1901 г. в Калофер. През 1928 г. завършва славянска филология в Софийския университет “Св. Климент Охридски”, след което специализира в Полша.
От 1929 до 1944 г. е гимназиален учител по класическите езици в София.
От 1965 до 1977 г е нещатен научен сътрудник на Института по история на БАН.
От 1977 до смъртта си през 1982 г. е старши научен сътрудник в Църковно-историческия и архивен институт при Българската патриаршия (основан през 1974 г.).
Той е издател на:
Енинския апостол (старобългарски писмен паметник от ХІ век) (С., 1965), заедно с Кирил Мирчев;
Опис на славянските ръкописи в Софийската народна библиотека (т. ІІІ, С., 1964 и т. ІV, С., 1971), заедно с Маньо Стоянов;
Опис на славянските ръкописи в библиотеката на Българската академия на науките (С., 1969);
Старобългарски музикални паметници (С., 1975), заедно със Стоян Петров;
Опис на славянските ръкописи в библиотеката на Зографския манастир на Света гора, т. I (С., 1985), в съавторство с Божидар Райков и Стефан Кожухаров;
Славянски ръкописи в Рилския манастир (С., 1986), заедно с Божидар Райков и Боряна Христова.
Негова е и първоначалната идея за написването на известната днес Кирило-Методиевска енциклопедия, в издаването на която е един от основните редактори.
От 1965 до 1977 г е нещатен научен сътрудник на Института по история на БАН.
От 1977 до смъртта си през 1982 г. е старши научен сътрудник в Църковно-историческия и архивен институт при Българската патриаршия (основан през 1974 г.).
Той е издател на:
Енинския апостол (старобългарски писмен паметник от ХІ век) (С., 1965), заедно с Кирил Мирчев;
Опис на славянските ръкописи в Софийската народна библиотека (т. ІІІ, С., 1964 и т. ІV, С., 1971), заедно с Маньо Стоянов;
Опис на славянските ръкописи в библиотеката на Българската академия на науките (С., 1969);
Старобългарски музикални паметници (С., 1975), заедно със Стоян Петров;
Опис на славянските ръкописи в библиотеката на Зографския манастир на Света гора, т. I (С., 1985), в съавторство с Божидар Райков и Стефан Кожухаров;
Славянски ръкописи в Рилския манастир (С., 1986), заедно с Божидар Райков и Боряна Христова.
Негова е и първоначалната идея за написването на известната днес Кирило-Методиевска енциклопедия, в издаването на която е един от основните редактори.
