На конференцията срещу сектите, проведена на 9 юни в Богословския факултет в София, участниците в нея приеха заключителна декларация, която обобощава поставените проблеми и предлага варианти за тяхното решаване.
Декларацията ще бъде внесена в Народното събрание и ще бъде изпратена до институциите, които имат отношение към поставените въпроси.
"Двери" публикува пълния текст на декларацията.
Днес, 09.06.2007 г. в аулата на Богословския факултет към СУ ”Климент Охридски” се проведе конференция, организирана от Центъра за проучване на нови религиозни движения на тема „Механизми за превенция на деструктивни прояви на вероизповеданията и религиозните общности”.
Ние, участниците в конференцията, изслушахме с интерес подготвените доклади и проведохме оживени дискусии. Като обсъдихме най-вече въпросите за необходимостта от адекватни механизми за превенция срещу различните деструктивни прояви на регистрирани в Р България вероизповедания и нерегистрирани религиозни общности, се обединихме около следните основни принципи, изводи и предложения:
1. Апелираме към запазване и активно разгръщане на християнската традиция и културна идентичност на България след интеграцията ни в Европейския съюз и за по-активна духовно-просветна дейност в обществото в дух на толерантност и ваимно уважение.
2. Призоваваме отговорните държавни институции на законодателната, изпълнителната и съдебната власт към изграждането и поддържането на механизми и критерии за регламентиране на регистрацията на религиозните общности и за превенция на деструктивните прояви на нови религизни движения и групи. Законодателните и нормативни мерки в тази насока следва да обхванат не само Закона за вероизповеданията, но и ЗЮЛНЦ, Закона за здравето, ЗЗД, както и други законови и подзаконови актови.
3. Обявяваме се за по-бързото въвеждане на обучението по религия като общообразователен предмет в училищата, за да може подрастващите поколения да имат необходимите знания за разграничаване на универсалните духовни ценности от деструктивните прояви на религиозните общности и на тази основа да могат да извършат свободен личен избор и критично формулиране на самостоятелна позиция.
4. Обръщаме отново внимание и напомняме, че грижата за възпитанието и изграждането на духовни и нравствени ценности в младите хора и обществото като цяло е задължение както на семейството, така и на Православната църква като традиционно вероизповедание и на другите законно установени религиозни общности, на държавата, училището и медиите.
Ние, участниците в конференцията, изслушахме с интерес подготвените доклади и проведохме оживени дискусии. Като обсъдихме най-вече въпросите за необходимостта от адекватни механизми за превенция срещу различните деструктивни прояви на регистрирани в Р България вероизповедания и нерегистрирани религиозни общности, се обединихме около следните основни принципи, изводи и предложения:
1. Апелираме към запазване и активно разгръщане на християнската традиция и културна идентичност на България след интеграцията ни в Европейския съюз и за по-активна духовно-просветна дейност в обществото в дух на толерантност и ваимно уважение.
2. Призоваваме отговорните държавни институции на законодателната, изпълнителната и съдебната власт към изграждането и поддържането на механизми и критерии за регламентиране на регистрацията на религиозните общности и за превенция на деструктивните прояви на нови религизни движения и групи. Законодателните и нормативни мерки в тази насока следва да обхванат не само Закона за вероизповеданията, но и ЗЮЛНЦ, Закона за здравето, ЗЗД, както и други законови и подзаконови актови.
3. Обявяваме се за по-бързото въвеждане на обучението по религия като общообразователен предмет в училищата, за да може подрастващите поколения да имат необходимите знания за разграничаване на универсалните духовни ценности от деструктивните прояви на религиозните общности и на тази основа да могат да извършат свободен личен избор и критично формулиране на самостоятелна позиция.
4. Обръщаме отново внимание и напомняме, че грижата за възпитанието и изграждането на духовни и нравствени ценности в младите хора и обществото като цяло е задължение както на семейството, така и на Православната църква като традиционно вероизповедание и на другите законно установени религиозни общности, на държавата, училището и медиите.