На 29 май вечерта в катедралния храм на Велико Търново бе представен мултимедиен диск, с електронен вариант на така нареченото Лондонско Евангелие. Продуктът е електронно копие на оригиналния ръкопис и притежателите му ще имат възможност да “разлистят” страница по страница този ценен документ на Средновековието, да се запознаят с текста и да се радват на изяществото и красотата на прекрасните му миниатюри.
Г-жа Екатерина Димитрова, която представи мултимедийния проект, пребивава във Великобритания от 1989 до 2005 г. и се занимава с изследването на древния ръкопис и с популяризиране на изключителната му ценност.
Първата част на проекта включвал издаването на книга на английски език
с подбрани около 80 миниатюри. Тази книга е част от 8 томна поредица на
Британската библиотека, в която се представят най-ценните илюстровани
ръкописи притежание на библиотеката. Нашето Четвероевангелие е
представено в VІ том. Предстои издаването на книгата на български
съвместно с Великотърновската митрополия.
Реализирането на вторият етап от проекта - новопредставения диск - започва през 2002 г. Дискът представлява пълно факсимиле на Четвероевангелието. Той съдържа всички страници с 367-те прекрасни миниатюри. Г-жа Димитрова нарича осъществяването на този проект “виртуално завръщане на Четвероевангелието в България”.
Проектът е посветен на 650 години от създаването на Четвероевангелието и влизането на България в Европейския съюз.
“Слава на Светата Троица, която е възхваляване на нашия Бог, Който изпълнява всяко добро начинание започнато в Негово име, защото от Него произлиза всичко, всяко начало и всеки край. Написа се този животочен извор на новата благодат на пресладкото учение Христово и на Неговите божествени ученици апостоли наречен Четвероблаговестие. Не заради външната красота и ярки цветове злато пресукан лен или заради скъпоценните камъни и диаманти на декора, но заради вътрешното свещено слово...” Това са думите, с които монахът писмописец Симон е започнал своят послеслов, личното си послание към четеца на тази книга - цар Иван-Александър, за когото е изработен този богато илюстрован ръкопис. В пролога, който се намира в края на книгата, като отправя възхвала към Светата Троица писмописецът дава указания за мястото, къде е съставен този документ, в манастира “Св. Троица” край Търново.
Четвероевангелието на цар Иван Александър (т. нар. Лондонско евангелие) понастоящем се съхранява в Британската библиотека. Преписано е през 1355-1356 г. от монах Симон за българския цар Иван Александър. Съдържа 268 пергаментови листа с текста на четирите канонически евангелия. Украсено с 367 многоцветни миниатюри, което го прави един от най-разкошните български писмени паметници от Средновековието. Едва след ХІV в. са създадени още две илюстровани евангелия в Молдова и Русия копирани от него. Преди това в ХІ в. са направени две илюстровани евангелия в Гърция, но те са в малък октавоформат и са написани с малък курсив, докато Четвероевангелието на цар Иван-Александър е в голям, квадроформат, написано с т. нар. представително, уставно писмо на Търновската книжовна школа.
Четвероевангелието е запазено изцяло. Липсва само една страница, липсва и богато украсения сребърно-златен обков със скъпоценни камъни, за които говори в своя пролог писмописецът монах Симон.
Цар Иван Шишман също е притежавал този ръкопис. След падането на Търново през 1393 година, за да се запази е изнесено от страната в Цариград, а по-късно откупено от молдовския владетел воеводата Александру чел Бун (Александър Добрия).
По-сетнешната съдба на четвероевангелието се губи до 17 век, когато е
записано в регистрите на светогорския манастир "Свети Павел". За
отбелязване е, че този манастир е обновен от тогавашния молдовски
владетел, който вероятно е подарил съхранявания от предците му
изключително ценен ръкопис на Иван-Александровото Четвероевангелие.
През 1837 г. англичанинът лорд Робърт Кързън посещава манастира и случайно открива ръкописа в манастирската библиотека и остава пленен от красотата му. Когато на сбогуване игуменът на манастира, тогава българин, пожелава да му подари нещо за спомен от пребиваването му в обителта, лорд Кързън пожелава именно тази книга. Когато поел в ръцете си ценния дар, той, според собствените му думи не можел да повярва, че това е истина. Освен царското Евангелие лордът получава като подарък и още един ръкопис, Видинското евангелие.
Скъпоценният ръкопис остава притежание на семейството на Кързън до 1917 година, когато неговата дъщеря, Баронеса Зауш, го дарява заедно с цялата колекция от ръкописи и старопечатни книги на Британския музей в Лондон. По-късно той е преместен в Британската библиотека при нейното основаване през 1973 година, където се намира и досега, редом до Видинското Евангелие.
Реализирането на вторият етап от проекта - новопредставения диск - започва през 2002 г. Дискът представлява пълно факсимиле на Четвероевангелието. Той съдържа всички страници с 367-те прекрасни миниатюри. Г-жа Димитрова нарича осъществяването на този проект “виртуално завръщане на Четвероевангелието в България”.
Проектът е посветен на 650 години от създаването на Четвероевангелието и влизането на България в Европейския съюз.
“Слава на Светата Троица, която е възхваляване на нашия Бог, Който изпълнява всяко добро начинание започнато в Негово име, защото от Него произлиза всичко, всяко начало и всеки край. Написа се този животочен извор на новата благодат на пресладкото учение Христово и на Неговите божествени ученици апостоли наречен Четвероблаговестие. Не заради външната красота и ярки цветове злато пресукан лен или заради скъпоценните камъни и диаманти на декора, но заради вътрешното свещено слово...” Това са думите, с които монахът писмописец Симон е започнал своят послеслов, личното си послание към четеца на тази книга - цар Иван-Александър, за когото е изработен този богато илюстрован ръкопис. В пролога, който се намира в края на книгата, като отправя възхвала към Светата Троица писмописецът дава указания за мястото, къде е съставен този документ, в манастира “Св. Троица” край Търново.
Четвероевангелието на цар Иван Александър (т. нар. Лондонско евангелие) понастоящем се съхранява в Британската библиотека. Преписано е през 1355-1356 г. от монах Симон за българския цар Иван Александър. Съдържа 268 пергаментови листа с текста на четирите канонически евангелия. Украсено с 367 многоцветни миниатюри, което го прави един от най-разкошните български писмени паметници от Средновековието. Едва след ХІV в. са създадени още две илюстровани евангелия в Молдова и Русия копирани от него. Преди това в ХІ в. са направени две илюстровани евангелия в Гърция, но те са в малък октавоформат и са написани с малък курсив, докато Четвероевангелието на цар Иван-Александър е в голям, квадроформат, написано с т. нар. представително, уставно писмо на Търновската книжовна школа.
Четвероевангелието е запазено изцяло. Липсва само една страница, липсва и богато украсения сребърно-златен обков със скъпоценни камъни, за които говори в своя пролог писмописецът монах Симон.
Цар Иван Шишман също е притежавал този ръкопис. След падането на Търново през 1393 година, за да се запази е изнесено от страната в Цариград, а по-късно откупено от молдовския владетел воеводата Александру чел Бун (Александър Добрия).
По-сетнешната съдба на четвероевангелието се губи до 17 век, когато е
записано в регистрите на светогорския манастир "Свети Павел". За
отбелязване е, че този манастир е обновен от тогавашния молдовски
владетел, който вероятно е подарил съхранявания от предците му
изключително ценен ръкопис на Иван-Александровото Четвероевангелие. През 1837 г. англичанинът лорд Робърт Кързън посещава манастира и случайно открива ръкописа в манастирската библиотека и остава пленен от красотата му. Когато на сбогуване игуменът на манастира, тогава българин, пожелава да му подари нещо за спомен от пребиваването му в обителта, лорд Кързън пожелава именно тази книга. Когато поел в ръцете си ценния дар, той, според собствените му думи не можел да повярва, че това е истина. Освен царското Евангелие лордът получава като подарък и още един ръкопис, Видинското евангелие.
Скъпоценният ръкопис остава притежание на семейството на Кързън до 1917 година, когато неговата дъщеря, Баронеса Зауш, го дарява заедно с цялата колекция от ръкописи и старопечатни книги на Британския музей в Лондон. По-късно той е преместен в Британската библиотека при нейното основаване през 1973 година, където се намира и досега, редом до Видинското Евангелие.
