Веднага след избирането на новия Пловдивски митрополит Николай Мелнишки епископ Генадий е започнал обиколка из епархията, като предлагал оферти и приемал поръчки за ушиване на богослужебни облекла. Одеждите на повечето свещеници в епархията били в окаяно състояние и много далече от благолепието, което трябва да излъчват. Еп. Генадий е обиколил вече Асеновградска духовна околия и Пловдив. Предприемчивият еп. Генадий е и. д. игумен на Троянския манастир, но паралелно с това ръководи производството на иконки, църковни сувенири, одежди и др. под. под формата на частно предприятие.
С идването на новия митрополит в Пловдивска епархия свещениците решили да подменят и църковните одежди, защото митр. Николай е известен със строгото си отношение към външния вид на духовниците. Той самият винаги изглежда порядъчен. Архиереят веднага е забелязал, че свещениците в епархията му ходят в изтъркани раса и им е препоръчал да си подновят както богослужебните, така и всекидневните одежди.
Според ревнители на благочестието, сега най-накрая щяло да се сложи край на практиката в Пловдивска епархия, както впрочем и из цялата страна, свещениците да ходят без раса извън храмовете.
През 20-те години на миналото столетие свещенството у нас си е извоювало правото да не носи килимавки, които и тогава в очите на съвременниците са изглеждали доста странни шапки, а са въвели почти повсеместно черната шапка тип бомбе. Също така, расата са били стеснени и скъсени, като заприличали на черни връхни дрехи тип пардесю. Брадите са били свеждани често до символично снопче къси косми по брадичката.
Защитниците на по-свободното облекло на свещенослужителите изтъкват, че никъде в каноните на Църквата не е определен видът на свещеника: брада, расо, шапка тип калимавка. Дори през османско време у нас и в други православни райони на Империята свещениците по облеклото си едва са се различавали от останалите граждани на падишаха. Според свещениците-модернисти, владиците неправомерно изисквали по отношение на външния си вид свещениците да приличат на тях, още повече че те се изправят и пред по-мирските претенции на съпругите си, т. нар. презвитèри.
