Международната богословска конференция в Русе, която се проведе от 27 до 29 май и беше посветена на темата „Църквата и съвременното общество“, започна с ясно поставена цел: „да се осигури възможност за обмяна на опит и дискусия“, „да се потърси отговор на актуалните въпроси, свързани с Православната църква и мястото ѝ в съвременния живот“. Всъщност истината е, че беше направен опит да се посочи по-скоро как съвременният живот може да намери мястото си в Църквата. На конференцията присъстваха представители на богословските факултети в София и Велико Търново, богослови от Гърция, Сърбия, Румъния, гости от Русия и Албания.
Началото на пътя, който участниците в конференцията трябваше да извървят през тези три дни, за да достигнат до логичната си крайна цел, беше поставено от еп. Игнатий (Мидич) и проф. протопр. Радован Бигович, с ясното посочване на идентичността на Църквата, с това, което я отличава от целия останал свят – Евхаристията – и най-вече с последвалата дискусия, която започна с поанта още от самото начало.
Всички следващи представяния бяха съсредоточени върху една определена и ясна тема, от която беше невъзможно да се отклоним особено и след доклада на проф. Николаос Йоанидис от Гръцката църква – за измеренията на църковната катехеза в съвременния свят.
Изнесените доклади се допълваха взаимно в непрекъсваема нишка. Проф. Даниел Бенга от Букурещ представи учението за Евхаристията като за есхатологична анамнеза, като спомняне на Царството Божие, което идва на всяка литургия. „Ние служим на два олтара“, отбеляза о. Бенга – на Църквата и на сърцето си. Когато излезем от служба, ние сме призвани да продължим Литургията в живота си, като раздаваме онова, което сме получили в храма.
Презентацията на Йорго Пападопули – директор на младежките програми в Албания – разкри пред всички ни чудото на възкресението на Албанската православна църква, която повече от двадесет години е била напълно унищожена: без храмове, с шепа стари свещеници, които през годините денем са били принудени да работят в местните ТКЗС, а нощем между три и пет сутринта са извършвали тайно св. Литургия. За невярващите и съмняващите се в учението за възкресението на мъртвите фактът на възкръсналата Албанска църква се явява неопровержимо доказателство за силата на Христовата любов.
Освен изрядната организация, топлото и неформално посрещане от страна на домакините, като истински пастир на своя народ Русенският митрополит Неофит не само присъстваше неотлконно на дискусиите, но и всички гости ще го запомнят като ведър стопанин на поверената му епархия, готов да разговаря с всеки като с приятел.
Неделният ден беше истински празник, на който всичко, за което беше толкова говорено през изминалите два дни, се случи в действителност. Това беше началото и крайната цел на всичко, за което си струваше да се говори и дискутира: Литургията. Когато с думите „Напред към евхаристийното общение“ митр. Неофит причасти целия вярващ народ с Тялото и Кръвта Христови, всички разбрахме, че изговореното не е било напразно.
Изминалите три дни бяха за всички ни една „духовна академия“, както ги определи накрая д-р Мариян Стоядинов от Богословския факултет във Велико Търново. Твърде е рано да се прави подробен анализ на казаното не само от лекторите, но и от всички, които се включиха в дискусиите. Предстои основният организатор – енорийското братство към храм „Света Троица“ в Русе – да издаде сборник с докладите, който всички ще очакваме с нетърпение.
