Неизвестно досега изображение на св. Богородица и св. архангел Михаил е било открито по време на реставрацията на Боянската църква. То е от 11 в. и е по-старо от основния пласт живопис, положен през 1259 г. Изображенията са били под дебел пласт циментова замазка, направена през 1912 г. при първите опити за реставрация на храма. „Това е един прекрасен образ на св. Богородица и на св. архангел Михаил, които като качество на живописта стоят на същото равнище като работата на боянския майстор от 1259 г. В тази църква изглежда, че винаги са работили много добри художници“ – каза директорът на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров.
„Боянската църква е най-ценният български паметник от средните векове. В него едновременно се съчетават забележителна архитектура и забележителна живопис. Оценка за него е дадена от Световната организация за запазване на паметниците на културата ЮНЕСКО, която го е поставила на четиридесет и второ място между хилядата най-ценни паметници на човешката цивилизация в света, сред които – японски, китайски, индийски, западноевропейски, руски, американски“ – каза оше проф. Димитров.
Основната живопис е дело на неизвестен майстор от 1259 г. Тя показва, че там е работил един изключителен, надминал времето си художник, който рисува по начин, който дава възможност на учените да го определят като предвестник на европейския Ренесанс в живописта. Нещата, които прави боянският майстор, ще бъдат направени в Италия, но след сто години от Джото и други големи майстори.
Църквата е била действаща до 1954 г. Била е доста повредена и в архитектурата, и в конструкцията, и в стенописите. Оттогава са започнали консервационно-реставрационни работи. Често пъти са прекъсвани поради избухнали спорове и дискусии между реставраторите, сред които – български и чуждестранни. Преди десет години реставрационните работи бяха изцяло прекратени от тогавашния министър на културата Ема Москова, тъй като нейна комисия беше констатирала, че методиката и боите, които използва тогавашният реставрационен екип, не спасяват храма, а водят до поражения на стенописите. Десет години църквата остана нереставрирана, тъй като многобройните комисии не стигаха до консенсус, отбелязва Божидар Димитров.
Преди две години църквата е предадена за управление на НИМ. „След като направих справка с водещите български реставратори, избрах проекта на проф. Григорий Григоров, декан на катедра „Реставрация“ в Художествената академия, и му възложих задачата да реставрира стенописите. Неговият проект беше одобрен от Националния институт за паметниците на културата и Националния съвет за опазване на паметниците на културата. Това стана през март м. г., държавният бюджет вече беше разпределен и за Боянската църква не бяха предвидени средства. Реших да набавя средствата с дарители. Идеята беше възстановяването да стане чрез дарители, за да не чакаме още една година, тъй като това можеше да влоши много състоянието на стенописите. С Венета Кръстева – шеф на конкурса „Сграда на годината“, и нейния вестник Строителство и градът, две фондации „Плиска“ и „Етерна“ събраха необходимите средства – около 165 000 лв, необходими за реставрационните работи. Бяхме си поставили срок декември, напълно постижим според проф. Григоров, и го постигнахме“ – сподели още проф. Димитров.
„С това завърши близо вековната сага по реставрацията на църквата, в която първите реставрационни работи са започнали още в 1912 г., докато е била действаща. Надяваме се възстановените стенописи да изтраят поне няколко столетия“, заключи той.
* По информация на Агенция „Фокус“
