Поклонение пред мощите на св. крал Стефан Милутин

Спо­ред обе­та, кой­то дава св. крал Сте­фан, вся­ка го­ди­на от сво­е­то четиридесет и две го­диш­но ца­ру­ва­не той е пос­т­ро­я­вал храм с при­ле­жа­щи към не­го сгра­ди за си­ро­пи­та­ли­ща, бол­ни­ци, учи­ли­ща. Ка­то ис­тин­с­ки Божи по­ма­за­ник той влага всич­ки­те си си­ли и бо­гат­с­т­во в то­ва де­ло, ка­то не са­мо из­г­раж­да цър­к­ви, а и вг­раж­да по­ве­ре­ния му от Бо­га на­род в Цър­к­ва­та Бо­жия. В сво­е­то сло­во към бо­го­мол­ния на­род еп. Ни­ко­лай при­зо­ва: „Не­ка по при­ме­ра на св. крал Сте­фан и ние бла­го­ра­зум­но скъ­пим вре­ме­то на своя жи­вот, ка­то не са­мо вся­ка го­ди­на, а и все­ки ден, и все­ки миг съг­раж­да­ме от се­бе си дом Гос­по­ден“.

По тра­ди­ция в на­ве­че­ри­е­то на праз­ни­ка мо­щи­те на све­те­ца, ко­и­то се по­ко­ят в спе­ци­ал­на ра­ка в дяс­но пред св. ол­тар, се вна­сят в ол­та­ра и се по­ла­гат вър­ху св. прес­тол, къ­де­то се из­вър­ш­ва пре­об­ли­ча­не­то му в но­ви, спе­ци­ал­но уши­ти одеж­ди. Ста­ра­та му ри­за се на­ряз­ва на пар­чен­ца и се раз­да­ва за бла­гос­ло­ве­ние на вяр­ва­щи­те.

* Снимки: авторът