Пет гробници и две камери за препогребване на монаси, ктитори и известни личности от 10 в. откри екипът на археолога проф. Казимир Попконстантинов, в който участва и д-р Русина Костова, съобщи проф. Попконстантинов. Гробниците и камерите са намерени в южната страна на манастира на Чъргубиля Мостич. Феноменалното е, че в една от гробните камери е препогребан самият Мостич. Той е бил положен в гробницата и след петнадесет години, каквато е била практиката, костите му са били извадени и препогребани.
Гробниците и камерите са запазени в първичния им вид, т. е. надгробната плоча е замазана с хоросан, каза проф. Попконстантинов. В едната гробна камера, която е за препогребване е открит оловен печат – нещо непознато досега, според археолозите. Погребаният е получил оловния печат приживе, с документ от византийски администратор от Константинопол на име Йоан. При изваждането на костите от гробницата неговите събратя са решили всички вещи да бъдат препогребани с него. Това е феноменален случай в средновековната българска практика – твърди проф. Попконстантинов. Това, че гробниците се намират в южната част на храма, подсказва, че тази част е изключително важна за манастира, освен това там обикновено се погребват видни личности – дарители, ктитори и висши духовници. Това е единственият случай, в който се откриват камери за погребване и препогребване, каза още Попконстантинов.
Гробните камери за препогребване са един стандарт – 70 см дължина, 54 см ширина и 50 см дълбочина. Такъв е размерът и на камерата на Мостич. Камерите за погребване са по 2, 20-2, 40 см дължина, 60 см ширина и 50 см дълбочина. Тяхното изграждане е брилянтно, с тухлен градеж, добре замазани гробни камери, което показва една загриженост за погребаните, посочи проф. Попконстантинов.
На въпроса дали се знае кой, освен Мостич, е препогребан там, Попконстантинов заяви: „Това е един от провокиращите въпроси, който и на нас не ни дава мира, но не можем да кажем със сигурност, поради простата причина, че нямаме надпис. Недалеч от църквата на Мостич обаче беше открит надгробен камък във формата на кръст и двуезичен – на гръцки и на старобългарски, от който е видно, че тук е погребана раба Божия Анна през м. октомври. По всяка вероятност това пак е в границите на този манастирски комплекс, но е трудно да свържем погребаните с една от дъщерите на княз Борис и сестра на Симеон Велики. Но така или иначе виждаме от надписа, че след като един болярин, който се приравнява с дясната ръка на цар Петър, чийто сан се приравнява с министър на вътрешните работи, е станал монах, не е изключено тук да са погребани и някои боляри, които са приели монашеството, за да съхранят своето имение за идните поколения, за да не сложи държавата ръка върху тях, каквато практика е имало“ – поясни проф. Попконстантинов.
При разкопките са били намерени и три печата с кирилско писмо от 10 в. на Георги Монах и Синкел български, което подсказва, според проф. Попконстантинов, огромната кореспонденция на тези видни личности с личността, която е обитавала този манастир, или с такива от Константинопол. Първите археологически проучвания на църквата на Мостич са направени от покойния проф. Станчо Ваклинов през 1952-1953 г. Той открива северно от храма, който е проучен от него, т. нар. в науката гроб на Чъргубиля Мостич. Открива надгробната плоча, върху която има надпис, който е на старобългарски, а на съвременен български език гласи: „Тук почива Мостич, който бе и Чъргубиля при царете Симеон и Петър и като навърши осемдесет години той стана монах и като черноризец почина“.
Този надпис предизвика огромен интерес в средновековната българска историография и така този храм доби това си наименование, сподели проф. Попконстантинов. Този храм се намира в т. нар. външен град на Велики Преслав. Той се датира в 60-те – 70-те години на 10 в. Паралелно с това в църквата на Мостич проф. Ваклинов открива и четири гробни камери, в една от които се намират т. нар. керамични етикети – върху фрагменти от покривни керемиди са изписани имената на светци, чиито мощи се съхраняват в този храм на Мостич – св. Мария Антиохийска, св. Варвара, Йоан и Кир и др. Това показва, че става дума за един важен за средновековието храм – каза проф. Попконстантинов.
Разкопките прекъсват поради липса на средства. През 1993 г. и до 1996 г. проф. Казимир Попконстантинов започва разкопки в този манастирски комплекс. „В продължение на три години разкрих сгради – северно, източно от този храм – и паралелно с това установих, че този храм е построен върху по-ранни сгради и по-ранни жилища, и това ми дава основание да предполагам, че той тясно е свързан с Мостич“ – каза той.
Разкопките са подновени отново тази година. Проф. Попконстантинов допълни, че провежда проучване в продължение на двадесет години на още два големи средновековни манастира – единият при с. Равнопровадийско, чийто ктитор и първостроител е св. княз Борис, а другият е в местността Караач теке край Варна.
„В последния в продължение на единадесет години разкриваме манастир, който също е построен от княз Борис и именно тук откриваме основите на най-големия скрипториум – сграда, в която се пишат и превеждат книги. Тази година проучихме сградата, която е с близо 40 м дължина и 10 м ширина – нещо непознато в средновековната българска и византийска архитектура и култура“ – сподели още проф. Попконстантинов. „Ако си припомните филма по романа на Умберто Еко Името на розата можем да си представим какво е представлявала тази сграда, която е над едно възвишение над варненското езеро“, направи сравнение проф. Попконстантинов.
* Източник: Агенция БГНЕС
