На заседание на Здравната комисия в НС вчера, 10 август, беше отхвърлен внесеният от народния представител Филип Димитров законопроект, в който се предлагаше статутът на свещенослужителите да се изравни със статута на категориите лица, които не получават доходи, поради което вноските им се поемат от републиканския
бюджет.
Ф. Димитров не присъства на заседанието на комисията, но ДвериБГ научи, че мотивите му да предложи тази привилегия за свещениците били свързани с липсата на заплати за свещенослужителите в някои епархии, докато в почти всички останали епархии заплатите се изплащали нередовно.
При миналия състав на НС имаше идея здравните вноски на свещенослужителите, неплащани от години в някои епархии на БПЦ, да бъдат покрити от държавния бюджет еднократно, а нататък Св. Синод да поеме задължението да ги внася, както е длъжен всеки работодател. Това добро и човеколюбиво намерение на народните представители обаче пропадна поради липсата на отклик от Св. Синод.
Същевременно в архиерейски среди се лансират от техни юридически съветници идеите, че отношенията между свещенослужители и Св. Синод, съответно епархийски митрополит, не били трудово-правни, а канонически. Не е нужно голямо познание, за да проумее човек, че отношенията са както трудово-правни, така и канонически. Едното не изключва другото. Така или иначе въпросът остава висящ и в резултат се наблюдават тревожни неща като тези:
1) намалява числото на свещениците у нас, вместо да се увеличава, както е във всички останали посткомунистически страни;
2) намалява числото на кандидатите за ръкоположение;
3) намалява числото на кандидатите за учене в богословските факултети (запознати разказват, че в Шумен и Кърджали качеството било под всяка критика);
4) намалява числото на кандидатите за учене в духовните семинарии.
Открий зависимостта между тези четири явления!
При миналия състав на НС имаше идея здравните вноски на свещенослужителите, неплащани от години в някои епархии на БПЦ, да бъдат покрити от държавния бюджет еднократно, а нататък Св. Синод да поеме задължението да ги внася, както е длъжен всеки работодател. Това добро и човеколюбиво намерение на народните представители обаче пропадна поради липсата на отклик от Св. Синод.
Същевременно в архиерейски среди се лансират от техни юридически съветници идеите, че отношенията между свещенослужители и Св. Синод, съответно епархийски митрополит, не били трудово-правни, а канонически. Не е нужно голямо познание, за да проумее човек, че отношенията са както трудово-правни, така и канонически. Едното не изключва другото. Така или иначе въпросът остава висящ и в резултат се наблюдават тревожни неща като тези:
1) намалява числото на свещениците у нас, вместо да се увеличава, както е във всички останали посткомунистически страни;
2) намалява числото на кандидатите за ръкоположение;
3) намалява числото на кандидатите за учене в богословските факултети (запознати разказват, че в Шумен и Кърджали качеството било под всяка критика);
4) намалява числото на кандидатите за учене в духовните семинарии.
Открий зависимостта между тези четири явления!
