Икони от различни епохи и от различен материал са включени в изложбата "Богородична иконография", която се открива в криптата на храм-паметника "Св. Александър Невски", съобщи кураторът Мариела Стойкова. Ще бъдат експонирани също и щампи, рисунки и копирки на възрожденски зографи, произведения на миниатюрната дърворезба, металния релеф, седефа, костта.
Един от акцентите ще бъдат реплики на прочути чудотворни икони. За първи път на едно място ще могат да бъдат видени иконите от светогорската Велика лавра - св. Богородица "Икономитиса", от светогорския манастир Ивер - св. Богородица "Портаитиса", от Ватопедския манастир - св. Богородица "Заклана", св. Богородица "Троеручица", за която се вярва, че е свързана със св. Йоан Дамаскин и която е светинята на Хилендарския манастир. Представена е и св. Богородица "Кикос" - най-прочутата светиня на Кипър.
Тези чудотворни икони се ползвали с изключителна популярност в българските земи през 18-19 век, обясни Стойкова. Правени им били многобройни реплики, за които се считало, че носят част от чудотворната сила на своите прототипи. Някои от горепосочените икони се срещат в различни иконографски варианти, които също са представени в изложбата.
Част от експозицията са и голям брой други иконописни изображения, представящи популярни и не толкова популярни варианти на богородичната иконография, сцени, свързани с живота и култа на св. Богородица, а така също изображение на "Богородичния акатист" - най-прочутото православно химнографско съчинение, посветено на Божията майка.
Има и няколко "гостуващи" произведения, предоставени от други музейни институции в страната: Националния исторически музей, Националния църковен историко-археологически музей, Общинското предприятие "Стара София" и Музея за история на София, Окръжния исторически музей във Велико Търново, специализирания Музей за резбарско и зографско изкуство в Трявна.
Изображенията на св. Богородица имат особено място в православната иконопис, разказа Мариела Стойкова. Нито един друг персонаж от свещената история на християнството не се радва на такъв интерес от средновековните и възрожденски зографи като св. Богородица.
Тази популярност се дължи на особения статут, който св. Богородица притежава в Небесното царство. Божията майка е идеалният застъпник за вярващите пред своя Син. Нейната дума и нейната сила са по-ефикасни от тези на който и да било друг християнски светец. Тя е единственото творение на Бога, което е достигнало крайната цел на своето битие - пълното единение с Него.
С течение на времето култът към св. Богородица придобива невиждан размах. Византийският император Андроник Втори Палеолог обявява целия август за месец, посветен на чествания в нейна памет.
Св. Богородица е считана за застъпница и покровителка на определени региони, като Света гора, или пък на големи градове като византийската столица Константинопол, Ефес, Новгород. На нея са били посвещавани стотици манастири, сред които - Бачковски, Драгалевски, Троянски, Роженски. Към св. Богородица са били отправяни молитвите на милиони вярващи.
Култът към Божията майка оказва огромно влияние върху православната иконопис. Богородичната иконография няма равна на себе си по иконографското си разнообразие, дълбочината на вложените символични послания и степента на обвързаност с народните вярвания в чудотворната мощ на дева Мария и нейните изображения.
Тези чудотворни икони се ползвали с изключителна популярност в българските земи през 18-19 век, обясни Стойкова. Правени им били многобройни реплики, за които се считало, че носят част от чудотворната сила на своите прототипи. Някои от горепосочените икони се срещат в различни иконографски варианти, които също са представени в изложбата.
Част от експозицията са и голям брой други иконописни изображения, представящи популярни и не толкова популярни варианти на богородичната иконография, сцени, свързани с живота и култа на св. Богородица, а така също изображение на "Богородичния акатист" - най-прочутото православно химнографско съчинение, посветено на Божията майка.
Има и няколко "гостуващи" произведения, предоставени от други музейни институции в страната: Националния исторически музей, Националния църковен историко-археологически музей, Общинското предприятие "Стара София" и Музея за история на София, Окръжния исторически музей във Велико Търново, специализирания Музей за резбарско и зографско изкуство в Трявна.
Изображенията на св. Богородица имат особено място в православната иконопис, разказа Мариела Стойкова. Нито един друг персонаж от свещената история на християнството не се радва на такъв интерес от средновековните и възрожденски зографи като св. Богородица.
Тази популярност се дължи на особения статут, който св. Богородица притежава в Небесното царство. Божията майка е идеалният застъпник за вярващите пред своя Син. Нейната дума и нейната сила са по-ефикасни от тези на който и да било друг християнски светец. Тя е единственото творение на Бога, което е достигнало крайната цел на своето битие - пълното единение с Него.
С течение на времето култът към св. Богородица придобива невиждан размах. Византийският император Андроник Втори Палеолог обявява целия август за месец, посветен на чествания в нейна памет.
Св. Богородица е считана за застъпница и покровителка на определени региони, като Света гора, или пък на големи градове като византийската столица Константинопол, Ефес, Новгород. На нея са били посвещавани стотици манастири, сред които - Бачковски, Драгалевски, Троянски, Роженски. Към св. Богородица са били отправяни молитвите на милиони вярващи.
Култът към Божията майка оказва огромно влияние върху православната иконопис. Богородичната иконография няма равна на себе си по иконографското си разнообразие, дълбочината на вложените символични послания и степента на обвързаност с народните вярвания в чудотворната мощ на дева Мария и нейните изображения.
