Мобилно меню

4.9259259259259 1 1 1 1 1 Rating 4.93 (54 Votes)

zadushnica 1aИ тази година в съботата преди Архангеловден отбелязваме третата задушница за годината. След задушниците преди Великия пост и преди Петровия пост (заради обичания сезонен плод наричана в някои места още Черешова) това е третата, която се отбелязва масово у нас. И тя е преди един голям пост – Рождественския, който започва от 15 ноември или от 14 ноември, ако тази дата се падне в сряда или петък.

Думата задушница е с ясна етимология: ден на молитви за душите. В някои краища у нас я наричат „одуше“ (дума в среден род) вероятно от молитвите „о душе...“, т. е. „за душата на...“; гърците я наричат „събота за душите“.

Всеки от нас е загубил свои обичани близки. Те безспорно живеят в спомените, мислите, често и в разговорите ни, но добре е да си спомняме за тях и с молитва към Бога. В личните си молитви е добре да ги споменаваме редовно, всеки ден. Няма ден, в който да не можем или да „не трябва“ да се молим за покойниците. Има дни, около големи Господски празници, в които не се полага извършването на обичайните заупокойни служби и правенето на поменни трапези във връзка с определени дни, месеци или години от смъртта на покойника. Но дори и в такива дни на големи празници е препоръчително ние да си спомняме в молитва за починалите.

Най-добре е да участваме и в молитвите на Църквата като общност от вярващи в Господ Иисус Христос за душите на по-рано отишлите си роднини и близки. А Православната църква всеки ден се моли за душите на покойниците. Като участваме в тези богослужения, ние присъединяваме молитвите си към молитвите на останалите сестри и братя в Христос, за да бъде милостив Той на Страшния съд към починалите наши близки и към всички нас.

В петък преди Задушница, след вечерната служба, и в събота сутринта, на Задушница, след Литургията се извършват общите заупокойни служби, наричани панихиди. Там трябва да занесем един съд с варено жито и да запалим свещ. Хлябът и виното не са задължителни, още по-малко останалите „раздавки“, макар често да се носят заедно с житото. А житото е известен символ на възкресението, даден от самия Спасител, изтъкнат и от св. ап. Павел: „сее се в тление, възкръсва в нетление“ (1 Кор. 15:42).

Църквата по време на общите молитви за починалите се моли и за всички ония, които са умрели далече от дома и отечеството си, които са загинали при нещастни обстоятелства: удавили са се, изгорели са в пожари, загубили са живота си при автомобилни или самолетни катастрофи, по „планини и земни пропасти“. Тя се моли и за ония, които умират в пълна изоставеност от роднини и близки, както и от голямото и често безлико общество, които хора понякога общинските власти погребват в безименни гробове, сякаш това не са били хора, човеци като нас. Господи, помилвай и тези несретници!

Бог да прости и помилва всички наши покойници, за да се срещнем един ден с тях в небесното Му царство, където няма скръб, болка, тъга и въздишка, но е живот безкраен!


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/uakf4 

Разпространяване на статията: