Пейте на нашия Бог, пейте!

Проблематиката, която се обсъждаше, включваше теми, свързани с Рилския манастир – най-голямото духовно и просветно средище у нас и едно от най-големите на Балканите с широк отзвук в целия православен християнски свят и с една от най-богатите европейски библиотеки на славянски ръкописи. В комплексен интердисциплинарен план бяха дискутирани теми като книжовното наследство на манастира, връзките му с други духовни средища в и извън България, значими личности (духовници, царе, книжовници, зографи, дейци, занимавали се с музика), свързани с този център, със 1170-годишнината от успението на основателя му, св. Йоан Рилски († 946 г.), манастирът в народната памет и др. В рамките на форума беше изнесен концерт от произведения на рилски автори, както и беше експонирана нарочна изложба от рилски книги и артефакти.

При откриването на конференцията, на която присъстваха Неврокопският митр. Серафим и Адрианополският еп. Евлогий, игумен на Рилския манастир, беше прочетен поздравителен адрес от Негово Светейшество Българския патриарх Неофит. В него предстоятелят на БПЦ, който е и известен църковен музикант, пише: „Щастливи и радостни сме, че отново светинята на цяла България, Рилската света обител, приютява представители на научната общност, събрали се тук, за да споделят плодовете от своя изследователски труд, посветен на непреходното културно наследство на Православната ни църква. С вековната си история, с богатата си духовна и културно-историческа съкровищница манастирът на св. Йоан винаги е бил притегателен духовен център както за нас българите, така и за нашите съседи, които винаги са виждали в лицето на Рилския пустинник свой верен небесен ходатай, а в основаната от него света обител – крепост на вярата и благовестието и светилник, въздигнат нависоко, за да огрява с лъчите си онези, които са в тъмнина… Органична част от богослужението на Църквата, от общото дело на литургичната прослава на Всевишния Бог – на Неговото творческо, промислително и спасително дело, църковното песнопение винаги е било много повече от форма на музикално изкуство и изява на човешкия музикален и певчески гений. В него Църквата винаги е виждала още и особено важен дял от онова най-добро, най-чисто и свято, което човекът е в състояние да принесе от себе си пред Бога: като благодарност към Него за всичките Му щедрости и велика милост към цялото творение. А това е и причината музикалното творчество в Църквата винаги да е надхвърляло тясно националните граници и поместните църковни традиции, бидейки духовен мост за общение на всички нас, православните, които, където и да се намираме по света, славим и възпяваме Божието име според нашата православна богослужебна традиция, която се отличава с толкова много красота и дълбочина, и която е достигала, достига и днес най-големите си висоти тъкмо в духовно-аскетичната традиция на православния манастир.“

Адрианополски еп. Евлогий и чл.-кор. Светлана Куюмджиева поздравиха с подходящи думи участниците и пожелаха успешна работа. В края на първия работен ден изказване направи и Неврокопски митр. Серафим, който изтъкна високото качество на научните доклади и дискусии, като наблегна на необходимостта при научните занимания и изследвания да бъде винаги взиман предвид фактът, че всички тези музикални произведения, предмет на изследването в научния проект, са създадени и изпълнявани като част от пълнокръвния живот на Църквата – на клириците, монасите, на вярващите хора.

По време на конференцията бяха изнесени следните доклади:

- проф. д.и.н. Христо Матанов, Софийски университет „Св. Климент Охридски“: Рилският манастир на границата на две епохи: между християнското Средновековие и османското владичество;

- проф. д-р Срджан Пириватрич, Институт за византийски проучвания към Сръбската академия на науките и изкуствата, Белград: The 1st and the 2nd translatio of the relics of St John of Rila. Some remarks on its historical context (Първото и второто пренасяне на мощите на св. Йоан Рилски. Някои бележки върху техния исторически контекст);

- проф. Димитриос Гонис, Атина: Приключенията около установяването на дясната ръка на св. Йоан Рилски в манастира Кехровуни на о-в Тинос;

- проф. дфн Константинос Нихоритис, Солунски университет „Македония“: За просветните връзки на Рилския манастир с Гръцкото училище в Мелник, с Богословската школа на о-в Халки и със Светогорските центрове;

- проф. д-р Ненад Макуљевић, Белградски университет: Србија и манастир Рила у XIX веку;

- проф. д-р Елисавета Мусакова, Институт за изследване на изкуствата при БАН: Рилското А изборно евангелие;

- проф. дфн Вася Велинова, Софийски университет „Св. Климент Охридски“: „Рилската повест“ на Владислав Граматик в контекста на късния XV век;

- свещ. Козма (Красимир) Поповски, Църковно-исторически и архивен институт при Българската православна църква: Богослужебни особености в Рилски служебници от ХVІ век;

- проф. д-р Маргарет Димитрова, Софийски университет „Св. Климент Охридски“: Късните требници в библиотеката на Рилската света обител;

- проф. дфн Боряна Христова, Софийски университет „Св. Климент Охридски“: Рилските кондики и поменици от края на XVIII и XIX век;

- докт. Андрей Касабов, Софийски университет „Св. Климент Охридски“: Авторските песнопения на отец Неофит Рилски;

- проф. д.изк. Стефан Хърков, Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“/Софийски университет „Св. Климент Охридски“: Рилският манастир и началото на българската печатна музикална книжнина;

- гл. ас. д-р Бояна Минчева, Национална библиотека „Св. Кирил и Методий“, София: Фрагменти от старопечатни книги, открити в подвързията на Рилската преправка на История славянобългарска от 1825 г. (НБКМ 775);

- Михаил Урилски, Национална библиотека „Св. Кирил и Методий“, София: Старопечатни книги за св. Йоан Рилски в НБКМ;

- доц. д-р Младост Вълкова, Национална художествена академия „Николай Павлович“: Промените в украсата на Рилско евангелие НБКМ 31;

- чл.-кор. Иванка Гергова, Институт за изследване на изкуствата при БАН: Образите на св. мъченици Вяра, Надежда и Любов и майка им София в стенописите на главната църква на Рилския манастир;

- доц. д-р Стефан Тъпанов, Национална художествена академия „Николай Павлович“: Проучване и реставрация на стенописите в главния храм на Рилската света обител;

- чл.-кор. Светлана Куюмджиева, Институт за изследване на изкуствата при БАН: Неизвестен музикален книжовник от края на ХVІІІ век: Дионисий от Велес;

- проф. д-р Иван Желев Димитров, София: Гръцките текстове на музикалните рилски ръкописи – някои наблюдения;

- маг. Гоце Ристески, изследовател на свободна практика, Охрид: Новооткрити рилски музикални ръкописи в библиотеката на Зографския манастир;

- маг. Асен Атанасов, Институт за изследване на изкуствата при БАН: Музикални ръкописи от Рилския манастир извън манастирските предели;

- доц. д-р Елена Узунова, Национална библиотека „Св. Кирил и Методий“, София: Рилските музикални ръкописи от ХІХ в. във фонда на Националната библиотека;

- йеродякон Юстин, Зографски манастир, Атон: За метриката в ирмологическия вид пеене;

- проф. Елена Коцева, Софийски университет „Св. Климент Охридски“: Палеографски бележки – addenda et corrigenda.

Вечерта в събота, 30 септември, в параклиса „Рождество Христово“ на Рилския манастир беше изнесен концерт от хор „Св. Наум Охридски“, гр. София, с ръководител г-н Андрей Касабов. Петнадесетте прекрасни певци от София, Пловдив и Русе по блестящ начин, с много вдъхновение и подчертана молитвеност изпълниха следните песнопения:

1. Тропар на преп. Йоан Кукузел, глас 5, музикална адаптация: Тянко Николов – по повод празника на църковните певци.
2. „Вниду в дом Твой“, глас 1, музикална адаптация: Андрей Касабов. 3. „Господи, воззвах“ – кратко, глас 1, Рк 5/87, л. 1а – л. 1б.
3. „Богородице Дево“, глас 5, Рк 5/76, л. 60а-60б.
4. „От юности моея“ от йером. Неофит Рилски, гл. 4, Рк 5/87, л. 27б-28б.
5. „Покаяния отверзи ми двери“, гл. 8, Рк 6/42, л. 123а -125а.
6. „Достойно есть“ – катадневно, гл. 1, Рк 6/58, л. 161б-162а – изп. Асен Атанасов.
7. „Χριστὸς ἀνέστη ἐκ νεκρῶν“, гл. 5, Рк 6/38, л. 155а.
8. „Христос воскресе“ – обширно, гл. 5, Рк 5/87, л. 27а-27б.
9. Причастен за събота, гл. 5, Рк 6/38, л. 181б-182б.
10. Из сладкогласен ирмос за св. Йоан Рилски, гл. 4 – легетос, Рк 6/43, л. 116б-118а.
11. „Пресвятая Владычице“ от Петър Филантидис, гл. 6, музикална адаптация: Тянко Николов; музикална редакция: Андрей Касабов.

В края на концерта игуменът на обителта Адрианополски еп. Евлогий поздрави изпълнителите на духовния концерт и с благодарност към всички участници закри конференцията с пожелания за нови и още по-високи творчески успехи Церкви и Отечеству на пользу.