В навечерието на патронния празник на Владайския манастир „Св. преп. Параскева-Петка“ дойде и дългоочакваната патриаршеска благословия за обновлението на храма, пострадал след Пернишкото земетресение 2012 г. Пълният чин по обновлението се състоя в съботния ден на 30 септември, когато в манастира за молитвено участие в богослужението се събраха десетки благочестиви християни, сред които бяха дарители и спомоществователи, помогнали за възстановяването на Божия дом. Службата по обновлението започна още от предната вечер с вечерня и водосвет, отслужени от ефимерия о. Георги Георгиев и продължи с утреня рано сутринта.
С камбанен звън беше посрещнат Мелнишкият епископ Герасим – главен секретар на Св. Синод, придружаван от ставр. ик. Ангел Ангелов, духовен надзорник на Софийска епархия, и дякон Костадин Тренев. Храмът се огласи от източно-църковно пение на столични певци с водещото участие на псалта Светослав Ценов.
По чина на обновлението епископ Герасим и свещенството подготви, поръси със светена вода, „облече“ и помаза светия Престол. Преди да започне полагащата са Златоустова литургия, бяха постригани за четци, певци и свещоносци Аван Александров и Матей Капукчиев. Накрая на службата Негово Преосвещенство благодари на всички, допринесли за възстановяването и благоустрояването на храма. В краткото си слово той каза: „Манастирите са духовните крепости, чиито обитатели – монасите, са стените срещу врага но човешкия род“. След официалната част на празника всички споделиха обща трапеза, подготвена от домакините.
Светата Владайска обител има две църкви, посветени на двете светици „Св. преп. Параскева-Петка“ и „Св. вмчца Неделя“.
По предание манастирът е възникнал в 10 век. Основният храм е въздигнат над руините на древноримска базилика от 5 век, а по археологически сведения тя е била с размери 17 х 34 м. Предполага се, че криптата ѝ е служила за мартириум и вероятно там са били положени мощи на някои от сердикийските мъченици. През 1328 г. манастирът е бил сринат до основи от кръстоносците и всички монаси са били избити. Преди смъртта си те са заровили едно св. Евангелие и две икони на св. Петка и св. Неделя, тъй като манастирът е бил двупрестолен и като знак отгоре са издигнали каменен кръст. Той и до днес стои и се вижда на изток от малкото параклисче на св. Неделя. От тогава насам манастирът многократно е разрушаван и съграждан.
На път за Рилския манастир тук е отсядал последният български цар от Втората Българска държава – Иван Шишман – и е дарявал обителта. След завладяването на София от османците, около 1382 г., манастирът е опустошен.
На хълмчето, където е разположен храмът, монасите открай време нищо не сеят, защото там земята е напоена с кръвта на мъченици.
През османското робство под въздигнатия наново храм „Св. Петка“ в древноримската крипта е имало подземна действаща църква, която и до днес съществува под формата на добре иззидана и запечатана костница под притвора на сегашния храм.
В настоящия си вид храмът е възстановен през 1902 г., върху основите на старата църква. Строителството на манастирския комплекс става на етапи и продължава и днес. То се подпомага от благочестиви дарители по времето на игумения Касиана, монахиня Татяна, игумения София, игумения Марина, игумения Херувима и игумения Анисия, която сега ръководи манастира.
През 2012 г. пернишкото земетресение поразява целия манастирски комплекс.
Най-пострадала е църквата „Св. Петка“, която буквално е разцепена на две и е пред рухване. Благодарение на бързите действия на кмета на Васко Стоянов и настоятели от стария енорийския храм „Св. Йоан Богослов“ са преиздадени документите на храма като паметник на културата и са отпуснати средства за възстановяване от Комисията по бедствия и аварии. С благословението на Софийска митрополия започва укрепването на разрушената църква.
Средствата от държавните фондове свършват, но Бог изпраща дарители – семействата на двама братя – Стефан и Евгения, Калоян и Евелина, Стамен и Петя Стефанови, които продължават възстановяването на храма до пълното му завършване. Сменят прозорците и вратите, реставрират иконостаса и владишкия трон, боядисват отвътре и отвън църквата, подготвят я за изографисване. Налива се бетон и се слагат плочки вътре в храма, укрепва се с бетонен пояс, изгражда се голямо стълбище. Поставят се нови осветителни тела и нови свещници. Изографисва се олтарът и средната част на храма, поставя се охранителна система.
Сред дарителите на храма е и семейството на актьора Кръстю Лафазанов и съпругата му Елена. Невъзможно е да се изброят поименно всички, които са се трудили за строителството и вътрешното оформление на църквата, но Бог помни всеки един от тях и няма да пропусне да въздаде заслужената им награда.
В изцяло обновения храм, вдясно до иконостаса, до иконата на св. Петка се намира дървена, красиво резбована рака. Историята ѝ е интересна. В нея са се съхранявали за определен период от време на мощите на кв. крал Стефан Милутин, които сега се покоят в митрополитския храм „Св. Неделя“. Светата рака е престояла незнайно колко в манастирчето „Св. Кирил и Методий“, намиращо се на склона на Люлин планина над Горна Баня. Преданието разказва, че на това място е паднала и е изгубена главата на светеца по време на спасяване на мощите му при нападението на София от османците. Не е известно как и кога раката е пренесена във Владайския манастир, който се намира също на склона на планината, точно на срещуположната страна на Горнобанския манастир. Сега в тази рака са изложени одежди от преобличането на мощите на св. крал Стефан, съхранявани в софийския храм „Св. Неделя“.
Във Владайската св. обител вярващият поклонник ще се насити на прекрасните изгледи към две планини – част от Софийската Мала Света Гора, както и да се поучи от душеспасителните беседи на игуменката, майка Анисия, които ще оставят незабравимите спомени от пребиваването на това свято място.
Епископ Герасим и о. Ангел Ангелов пристигат за обновлението на храма:
Храмът след земетресението от 2012 г.:
Възстановеният храм сега:
Малкото параклисче с оброчния кръст и новият параклис на св. вмчца Неделя, където се провеждаха службите цели пет години до възстановяването след земетресението:
Игуменията на манастира, сестра Анисия, заедно с епископ Герасим:
