През септември, с началото на новата църковна година, към Софийска митрополия ще започне работа отдел „Милосърдие и благотворителност“. Отделът ще бъде под духовния надзор на ставрофорен иконом Ангел Ангелов, предстоятел на старинния храм „Св. Софѝя“, който доскоро изпълняваше длъжността протосингел на Софийска митрополия, а сега е духовен надзорник на епархията. За ръководител на отдела е определен Теодор Атанасов, завеждащ кабинета на патриарха.
В официалното съобщение на Софийска митрополия се казва, че основната мисия на новия отдел ще бъде да осъществява връзки между митрополията и държавни, общински и неправителствени организации, свързани с благотворителна дейност, да организира социални инициативи в епархията и да подкрепя отделните енории. Софийска митрополия и досега участва в отделни инициативи, като например събирането на средства за оборудване за центъра по детска онкология в София (виж тук), но досега липсва работещ отдел, който да действително да организира благотворителната дейност на християните от епархията.
Факт е, че Българската православна църква е единствената от поместните православни църкви, която не организира благотворителни инициативи и няма специален отдел, който да ръководи такава дейност. Официалната гръцка благотворителна организация „Дякония“ развива мащабна дейност в южната ни съседка, като нейните доброволци се отзовават във всички критични ситуации в страната, имат разгърната благотворителна мрежа, която поддържа социални домове, медицински центрове за социално слаби и др. У нас такава организирана църковна благотворителност осъществява католическата организация „Каритас“, която осигурява грижи за възрастни и самотни хора, грижи се за бездомници и др.
Разковничето за успеха на подобни инициативи се крие в привличането на доброволци и специалисти, които могат да вложат уменията си в организирането на подобна дейност. Едно работещо ядро във водещата епархия у нас би подпомогнало и насърчило дейността на енориите по места, които в момента развиват самостоятелна милосърдна дейност, според възможностите на всяка.
За успеха на една църковна инициатива водещо е искреното желание да послужиш на най-малките и онеправданите, с които се отъждестви Христос. Много християни имат желанието да се включат в подобни милосърдни дейности, но липсва работеща организация и среда, която да им позволи да откликнат на призива на съвестта си. При създаването на подобен отдел е много важна личността на ръководителя и на служителите в него. Освен чувствителност за болката на страдащите, тези хора трябва да познават работещите в сферата на благотворителността в столичните енории, в общинските и държавни структури. Затова от един подобен отдел се очаква на първо място да спечели доверието на вярващите и да привлече най-подходящите хора, които могат да създадат работеща структура. Необходими са много усилия и неуморна работа, за да заработи и да е от полза подобна структура, за не стане и това поредният отдел с началник и секретар, който на практика е изпразнен от съдържание. А нивата на благотворителността в столицата е безкрайна, нуждите са огромни, самотата на хората в големия град е убила не един и двама. Ако пък като църковна общност не можем да покажем дела на любов и отзивчивост към болката на ближните, то нашата православност е съмнителна, тъй като безразличието към болката на ближния и ентусиазмът единствено за „чистотата на идеите“ ни изобличават като безплодни смоковници.