На 26 и 27 май Русенска митрополия организира възпоменателно честване на 170-годишнината от рождението и 90-годишнината от кончината на Доростоло-Червенския митрополит Василий.
Честването ще започне на 26 май от 14 ч. с научна конференция и представяне на книга за архиерея в зала „Европа“ на Доходното здание в Русе. От 16.30 ч. в музея на Русенска митрополия ще бъде открита възпоменателна изложба.
На 27 май от 9 ч. ще започне св. Литургия в катедралния храм „Св. Троица”, а от 11 ч. - панихида на гроба на митрополит Василий.
Митрополит Василий е ярка духовна личност с важен принос в църковния живот у нас. Роден е през май 1847 г. в Цариград (светското му име е Васил Михайлов). Първоначално образование получава в българското народно училище при храма „Св. Стефан“. След завършването му през 1861 г. става помощник певец при цариградския храм „Св. Стефан“, като заедно с това е и домашен помощник на епископ Иларион Макариополски. През от 1861 до 1865 г. учи в Белградската гимназия. От октомври 1865 г. до началото на 1866 г. изучава гръцки език в Цариград. През есента на 1866 г. е приет за ученик в богословското училище на о. Халки, което завършва през 1872 г. На 27.6.1872 г. в българския храм „Св. Стефан“ в Цариград е постриган в монашество с името Василий и е ръкоположен в йеродяконски чин от Макариополския епископ Иларион, който го провъзгласява за архидякон. На 8.9.1872 г. отец Василий заедно с новоизбрания Великотърновски митрополит Иларион заминава за гр. Велико Търново, където до смъртта на митрополита служи като негов дякон. През 1875 г. се установява в Русе и до лятото на 1879 г. е секретар на Доростолския и Червенски митрполит Григорий. През 1879 г. заминава за Германия, където до 1882 г. последователно изучава философия и богословие а градовете Мюнхен и Лайпциг, а от 1882 г. до м. ноември 1884 г. следва в Хайделбергския университет, от който се дипломира с научната степен „д-р на философията“. Завърнал се в родината, в началото на 1885 г. в Русе е ръкоположен за йеромонах и е възведен в архимандритско достойнство от Доростолския и Червенски митрополит Григорий, който го назначава за свои протосингел. Като такъв архим. Василий остава до 1898 г.
Макар че на 21 януари 1891 г. е избран от синода за Софийски митрополит, но с писмо до Българския екзарх Йосиф I той се отказва да бъде ръкоположен за такъв, за да остане в помощ на духовния си старец митрополит Григорий. Едва през 1899 г. в екзархийския параклис в Цариград е хиротонисан за Доростолски и Червенски митрополит. Митрополит Василий е духовен наставник на престолонаследника княз Борис Търновски (по-късно Цар Борис III) и изповедник на екзарх Йосиф I. В продължение на дълги години е наместник-председател на Св. Синод. На 11.11.1914 г. той извършва освещаването на руския легационен храм „Св. Николай Мирликийски“ в София.
Умира на 24.1.1927 г. в Русе и е погребан в притвора на катедралния храм „Св. Троица“.
Биографичната справка е от сайта на Русенска епархия