Отиде си от нас Ванката, както всички му казваха. Пълните му имена са Иван Македончев Младеновски. Той живя незабележимо почти шест десетилетия и така си отиде незабелязано сякаш. Преди десетина дена са го намерили в планината замръзнал. Бяха тогава големи студове, а той обичаше да ходи по планината. Там се чувстваше по-спокоен - насаме с Бога, Когото обичаше и Чиито повели точно спазваше.
Роден в София на 22 януари 1959 г., той завършва специалност електротехника в престижния столичен техникум "С. Киров", а след това и богословие в Духовната академия "Св. Климент Охридски". Назначен на работа в техническата служба на Софийска митрополия, той беше един от най-тихите и най-изпълнителни служители. Радваше се на отеческата грижа и на двамата светейши патриарси, при които служи. Защото беше готов да услужи на всекиго - при това без да смята, че върши услуга. Беше петимен за трохички внимание и човешко отношение. Но не като отплата за добрите му дела, а от желанието му да общува с всички като със свои ближни. Точно в Христовия смисъл на понятието.
Ние се учим от големите и видните. Малките и скромните обикновено не забелязваме. А като се замисли човек, тъкмо от тях можем най-много да научим. И то не само в тези усилни постни дни.
Вчера, Чист понеделник, беше извършено опелото на Божия раб Иван в Малашевските гробища на София. Опя го Браницкият епископ Григорий, софийски викарий, а бяха дошли да изпратят своя колега и истински приятел всички служители на митрополията.
Бог да го прости и приеме при Себе Си!
Най-после почивай в мир, Иване!
Снимка: Сайт на Софийска митрополия
Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/wyu83
