На 17 януари Църквата чества паметта на св. Антоний Велики, основоположника на християнското монашество. Житиеписецът на св. Антоний – великият Александрийски епископ Атанасий (чиято памет Църквата чества на 18 януари), пише, че по времето на св. Антоний вече е имало аскети, които са водели такъв начин на живот, но в близост до селищата. Св. Антоний се оказва първият, който предприема този подвиг да се отдалечи навътре – в т. нар. велика пустиня (или Източната пустиня, източно от р. Нил) и да остане там десетки години, до края на живота си. По стъпките му тръгват хиляди мъже и жени, които много бързо превръщат необитаемата и враждебна пустиня в „нов, християнски град“.
В началото, в продължение на десет години св. Антоний живее в гробница недалеч от своето село на десния (източния) бряг на р. Нил. Още двадесет години живее в изоставена крепост, където около него се събрат ученици. Всички тези междинни спирки в неговия път към „вътрешната пустиня“ обаче са били част от „обитаемата земя“.
Едва след като получава видение, св. Антоний се решава да се засели в земя, която никога дотогава не е била обитавана от хората. В продължение на 150 км. той следва пътя на керваните от Нил до Червено море, който е минавал през голямата низина Вади-ал-Араб. Тъкмо в тази пустиня на изток от Нил, в планината Клизма, св. Антоний открива вода и няколко финикови палми, и в този малък оазис възниква монашеската общност, превърнала се в идеал за поколения християни във Византия и до наши дни. Приблизително на същото място, където се установява отшелникът, по-късно е изграден и манастирът, носещ сега неговото име. На около 275 м. над манастира върху планинския склон е изкуствената пещера, където е живял бащата на египетското монашество.
През 2010 г. египетските власти завършиха реставрацията на манастира на св. Антоний Велики, който сега се обитава от коптски монаси, като в дейностите бяха вложени над 14 млн долара от държавния бюджет. Обновени са стената около манастира, както и стените на двете главни църкви от манастирския комплекс – храмовете „Св. апостоли“ от 14 в. и „Св. Антоний“ от 6 в. Били са реставрирани монашеските килии, кула от 6 в., която през Средновековието е защитавала монасите от честите набези на бедуини, и стенописите в храма „Св. Антоний“. В хода на археологическите дейности на територията на манастира са били открити руини от древни монашески килии, датирани в 4 в. Руините са поставени под дебело стъкло, за да могат да бъдат разглеждани от посетителите.
В България най-известната църква, носеща името на св. Антоний Велики, е в Мелник. Преди няколко години в Кремиковския манастир край София също беше осветен параклис, посветен на великия отшелник.
Сред най-известните изречения на св. Антоний Велики в християнската литература са следните думи: „Видях мрежите, които врагът разстилаше над света, и рекох с въздишка: „Какво може да премине неуловимо през тези мрежи?“. Тогава чух глас, който ми каза: „Смирението“.
