Врачанският митрополит Калиник е починал рано тази сутрин в Правителствена болница след тежко боледуване. Владиката беше приет в болничното заведение по спешност преди близо месец, но поради напредналата си възраст - 85 години - и силно влошено здравословно състояние не успя да се възстанови.
Бог да прости и помилва Врачанския митрополит Калиник!
По решение на Св. Синод на БПЦ отпреди 10-ина дена Врачанска епархия временно се управлява от новия Старозагорски митрополит Киприян, който години наред беше викарен епископ на митр. Калиник.
Сега предстои висшите духовници да решат дали ще се провеждат избори за нов Врачански митрополит, тъй като по време на Всеправославния събор, провел се през есента на 1998 г. в София, Врачанска епархия беше разделена на две части и обособена нова - Плевенска епархия. Тогава беше решено Врачанска епархия да бъде възстановена в първоначалния си вид след смъртта на един от двамата митрополити, разделящи си епархията - Врачанския и Плевенския. Според решението на Всеправославния събор би трябвало Плевенският митрополит Игнатий ще поеме цялата Врачанска митрополия, към която да бъде присъединена и Плевенска епархия, обхващаща една духовна околия.
Митрополит Калиник беше един от старшите владици в Св. Синод на БПЦ, човек със силен характер, управлявал епархията със здрава ръка. По време на комунистическото минало на страната е обвързан силно с тогавашната власт. Затова породи много въпроси обвързването му с разкола, организаран от първото правителство на Съюза на демократичните сили.
Светското му име е Димитър Райчев Александров. Роден е на 11 март 1931 г. в с. (сега град) Мъглиж, Старозагорско. След като завършва основното си образование, през есента на 1947 г. е приет за ученик в Пловдивската духовна семинария, обединена от есента на 1950 г. със Софийската и преместена при гара Черепиш, курсът на която завършва през 1952 г.
От м. септември същата година е студент в Духовната академия "Св. Климент Охридски" в София, която завършва през 1956 г. По време на своето следване там е певец и диригент при столичния храм "Св. Богородица - Живоприемен източник" в квартал Подуяне.
След завършване на висшето богословско образование е певец и диригент при старозагорския катедрален храм "Св. Димитър", а по-късно е счетоводител при Старозагорската митрополия и диригент на хора при старозагорския храм "Св. Богородица". На 6.6.1960 г. в Казанлъшкия манастир е постриган в монашество с името Калиник от Старозагорския митрополит Климент под духовното старчество на архимандрит Герасим (тогава ефимерий в СДС, а по-късно Браницки епископ и ректор на семинарията). След само едномесечно послушание на 10.7. с. г. в поморийския манастир "Св. Георги" е ръкоположен в йеродяконски чин от Левкийския епископ Партений, Софийски викарий.
Оттам нататък прави бърза кариера. От м. септември 1960 г. до 1962 г. йеродякон Калиник е на богословска специализация в Московската духовна академия. На 7.6.1962 г. в патриаршеския Богоявленски събор в Москва, с благословението на Св. Синод на БПЦ, е ръкоположен в йеромонашески чин от Руския патриарх Алексий I. Завърнал се в България, от 15.9.1962 г. е назначен за протосингел на Доростоло-Червенската митрополия, която длъжност заема до 1.11.1970 г. Като такъв на 21.6.1964 г. по решение на Св. Синод е възведен в архимандритско достойнство от Доростолския и Червенски митрополит Софроний.
От 20.7.1968 г. до м. септември 1969 г. архим. Калиник е на научна специализация в Швейцария в Икуменическия институт в Босе, недалече от Женева. От 1.11.1970 г. той е игумен на Рилската св. обител, какъвто остава до 31.7.1971 г., а от 1.8. с. г. е назначен за протосингел на Сливенската митрополия. По предложение на Сливенския митрополит Никодим на 6.12.1971 г. в патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски" е ръкоположен за епископ с титлата "Велички" и е назначен за негов викарий. Тази длъжност заема до м. ноември 1974 г. Междувременно по настояване на властта Св. Синод на БПЦ касира избора на врачанския викарий еп. Арсений, за да поставят на поста еп. Калиник, който е избран на 27.10.1974 г., а на 10.11. с. г. е и "канонически утвърден" за Врачански митрополит.
През време на разкола (1992-1998 г.) митрополит Калиник се отделя от каноничния Синод на БПЦ и заедно с други двама големи сътрудници на комунистическата власт (Старозагорски Панкратий и Неврокопски Пимен) създават ядрото на отцепниците. Това принуждава Св. Синод да избере Знеполски еп. Игнатий за Врачански митрополит, но той не успя да влезе в митрополията във Враца, където и леви, и десни политици стояха твърдо зад Калиник. Затова по време на Всеправославния събор в София през 1998 г. Калиник беше приет в каноничната БПЦ и възстановен като Врачански митрополит, дори му се предостави мястото по старшинството отпреди разкола. И тъй като епархията се оказа с двама митрополити, се взе решение тя да бъде разделена до смъртта на единия от тях.
