Един от водещите редактори на Двери - Златина Каравълчева, успешно защити докторска дисертация в Историческия факултет на СУ. Темата на нейната разработка е "Всекидневието в манастирите в Ранна Византия IV – VII век“. Тя беше определена от научното жури като интердисциплинарна, тъй като представлява интерес не само за историческата наука, но и за много други специалности, в това число и богословието.
Предмет на изследването е всекидневието в ранновизантийските манастири в различните негови измерения, неговата структура, социални функции и исторически тенденции на развитие. В различните глави на проучването са разгледани: жизнената среда, която е представена от територията, в която протича животът на монасите, хабитатът на ранните монашески общности, климатичните и географски особености на районите, където възникват монашески центрове, формирането им в условията на града или пустинята, тяхната отдалеченост или свързаност с пътната мрежа на империята; телесността, която заема особено място в монашеската култура, на нейния антагонизъм с духа е посветена голяма част от аскетичната литература. Грижите за удовлетворяване на телесните потребности на монасите представляват самостоятелна сфера на всекидневните им занимания, към която спада осигуряването и приемането на храната, постът, грижата за облеклото, хигиената, болестите и тяхното лечение. Разпределението и организирането на различните дейности през денонощието са третата област на всекидневието в манастирите.
В научното жури участваха доц. д-р Ивайла Попова и доц. д-р Златомира Герджикова, проф. д-р Илия Илиев, доц. д-р Димитър Димитров и проф. д.и.н. Христо Матанов, научен ръководител.
Членовете на научното жури се обединиха в мнението, че дисертацията притежава изключителна актуалност, тъй като досега не е правено самостоятелно монографично изследване, което да разглежда живота в различните монашески общности в периода на тяхното създаване.
Научната разработка на Златина Каравълчева беше определена като приносна в няколко направления: 1. изграждане и представяне на иновативен модел на нормативно монашеско всекидневие през ранновизантийския период, 2. формулиране на критерии, по които всекидневието може да бъде изучавано в исторически план, 3. представяне на обща картина на всекидневието в ранновизантийските манастири, 4. представяне на всекидневието чрез неговите устойчиви форми като фактор за пренасяне на късноантичните християнски представи за човешката природа, както и за особената роля на „светия човек“ или „човека на силата“ в социума.
