Днес почитаме паметта на светите София, Вяра, Надежда и Любов. София е майката, храбро осъществила името си, което означава Мъдрост. От нея се родили три прекрасни деца, оправдали и те напълно свещените имена, с които били наречени при светото кръщение.
Времето - нямало и сто години от оная славна победа над смъртта на нашия Господ Иисус Христос - вече било достатъчно трудно и по човешки опасно. Властта никога не е обичала да не й се подчиняват, при това не само материално и икономически, но и идеологически. Защото понякога властта се задоволява да си пълни хазната и да си осигурява охолството без да има претенции към убежденията и вярванията на своите поданици. Дългата история на човечеството (дори до наши дни!) обаче ясно показва, че идейното покоряване на подчинените хора и народи е неизкореним стремеж у властващите. А непокорството се наказва с жестока суровост, в която няма милост, нито снизхождение.
Такава била участта и на светата майка и трите й невръстни дъщери. Участ не от обикновените. При това не наложена, а доброволно избрана.
Колкото и да са се опитвали в последните времена да изкарат измислена историята на свещения им подвиг, подозирайки раннохристиянски опит за подплътяване на дивните добродетели с личностни съдби, ние няма да престанем да почитаме истината в техния подвиг. И да се молим с думите на песнописеца:
Агнета словестни, чрез мъчения достигнахте Агнеца и Пастиря Христос и запазихте вярата. Затова днес с радостни души честваме вашата памет, досточудни, и величаем Христос. (Тропар на светиците, гл. 1)
Това, че на тяхно име празнува софийската базилика, е просто още едно благословение.
А че на този ден празнува и градът-столица на България, това е щастлива подробност.
Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/w4dhc
| Словото стана плът |
|---|
Нашите филми
