Мобилно меню

4.9494949494949 1 1 1 1 1 Rating 4.95 (99 Votes)

IMG 6312В рамките на програмата на провеждащата се във Варна Седмица на православната книга се проведе среща с духовници, на която присъстващите миряни можеха да задават актуални за тях въпроси. Модератор на дискусията беше самият Варненски митрополит Йоан. Като кириарх на епархията той счете за свой дълг да отговори на най-трудните пастирски въпроси, които изискват компетенцията на епископ. В дискусията се включиха също така черногорският свещеник прот. Радомир Никчевич от Сръбската православна църква и бесарабският българин о. Симеон Банков, клирик на Руската православна църква.

Срещата с духовниците се проведе в Градската художествена  галерия на Варна, чиято зала беше препълнена до краен предел. Десетки въпроси бяха отправени към митрополит Йоан и свещениците, като владиката отбеляза, че за него подобни срещи с миряните са много важни, защото дават възможност да се обсъждат актуални църковни въпроси.

Няколко важни теми бяха разгледани от духовниците тази вечер.

Митрополит Йоан: Киприяновите молитви се прилагат безразборно и комерсиално

Един от първите въпроси, поставени от присъстващите, бяха за употребата на Киприяновите молитви и дали те могат да се четат от миряни.

Мнението на владиката по този въпрос беше категорично, че в момента в БПЦ повечето свещеници прилагат Кипрояновите молитви безразборно и с комерсиална цел. Според митрополит Йоан молебното последование към св. Киприян, придружено от водосвет, е предназначено за тежко страдащи хора, за които има сериозни основания да се смята, че са под въздействие на нечисти сили. Извършването на Киприяновите молитви следва да става след съотвената духовна и физическа подготовка както на страдащия човек, така и на духовника, който ще извърши последованието. Това в огромна част от случаите не се прави. В храмовете се назначава час, в който ще се четат молитвите, това обикновено става след св. Литургия, и в църквата се струпват десетки хора в очакване на последованието. Те с досада изчакват края на св. Литургия, от която изобщо не се интересуват, което е грубо погазване на св. Евхаристия, центъра на нашия църковен живот.

Владиката специално отбеляза, че свещениците се нуждаят от архиерейско благословение, за да извършват това последование, но много малко имат такова.

“Аз съм против да се назначава ден и час за Киприянови молитви в храма, - каза митрополит Йоан. – Към хората, нуждаещи се от тези молитви, е необходимо да се подходи индивидуално”.

Не се извършва опело на кремиран човек

Други въпроси бяха свързани с отношението към починалите. В тази връзка митрополит Йоан разказа за малко известни решения на Св. Синод на БПЦ, предизвикани от конкретни казуси. Едно от тях е за възможността за извършване на опело на отдавна починали хора. Стана ясно, че може да бъде отслужвано опело на гроба на човек, починал и погребан преди години, ако такова не е извършено своевременно поради различни причини. След отслужване на опелото починалият може да се поменава на заупокойни служби и да му се отслужват панихиди.

Въпрос за църковното отношение към кремацията предизвика разяснението на владиката относно друго решение на Св. Синод на БПЦ, а именно, че българските свещеници нямат право да извършват опело над праха на кремиран човек. Опело може да се извърши само над тялото преди кремацията, ако все пак роднините настояват на своето решение. “Църквата е против кремирането. То противоречи на християнското учение за човека и отношение към човешкото тяло. Но ние не можем да задължим близките на човека да го погребат по определен начин. Има различни ситуации, каза владиката, понякога роднините са принудени да прибягнат до кремация заради липса на гробно място или други причини, които могат да бъдат най-различни”. Ако преди кремацията е отслужено опело, след това починалият може да се поменава за упокой на душата му, както и да се отслужват панихиди за него.

Не може ли на празника Възкресение Христово да се причастят всички?

Този въпрос беше поставен на присъстващите духовници с цитат от известното слово за Пасха на св. Йоан Златоуст.

IMG 6306На него отговори о. Радомир, като посочи, че днес енорийските храмове, особено в големите градове, не представляват онези евхаристийни общности, които са били в миналото. Днес в големите градски храмове влизат много хора и много малка част от тях са енориаши, които живеят истински църковен живот. Още по-сложна е ситуацията в столичните храмове или в градовете, които са туристически центрове, като Варна, например. Знаете също така, че на Възкресение Христово в църквата идват още повече хора, дори такива, които през годината не стъпват в храма. Как свещеникът да позволи на всички тези хора да пристъпят към Тялото и Кръвта Христови? И ако ги призове, колко от тях знаят за какво става дума? Сред тях има некръстени, от други религии, такива, които съвсем инцидентно са попаднали в храма заедно с празничната тълпа.

Друга е ситуацията в един малък селски храм, където свещеникът познава своите енориаши, знае духовното състояние на всеки от тях и той може да си позволи на Пасха, по снизхождение, да причасти всички, които са дошли на празника.

О. Симеон Банков съвсем непринудено сподели, че е изненадан от непосредствеността, с която митрополит Йоан общува с клириците и миряните, от неговата достъпност и откритост, което създава атмосфера на живо общуване, без страх и излишни притеснения.

О. Радомир: Църквата трябва да намери начин да влезе в живота на младите

Много интересен беше пастирският отговор, даден от отец Радомир на въпрос за агресивността на съвременните младежи и възможността вероучението да се справи с този проблем. Сръбският духовник избегна може би очакването клише, че “вероучението ще направи младежите по-добри”. “Младите хора притежават присъща на възрастта им енергия, дадена им от Бога, която търси своите средства да се прояви. Не само агресивността, но и други негативни явления, присъщи на живота на младия човек днес, са всъщност вик за помощ. Ако те не срещнат по своя път Църквата, ако не познаят благодатта, която живее в нея, те неминуемо ще намерят други начини да дадат израз на своята празнота. Затова отговорността на Църквата, на всички нас, е много голяма – Църквата трябва да говори на езика на младите хора, за да може да отговори на техните въпроси.

Днес всяко поколение е много по-различно от предишното, което е едно напълно ново явление. Затова би трябвало при преподаване на знанията за вярата да подбираме внимателно подхода към младите хора, а не да се доверяваме на стереотипи от миналото. Друг проблем, който отбеляза о. Радомир, е липсата на подходящо духовно наставничество, което да доведе децата и младежите в Църквата. Но активната страна в този процес би следвало да е Църквата, която има голямата отговорност да влезе в живота на младите и да им помогне да намерят приложение на кипящата в тях енергия.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/wdqfk 

Разпространяване на статията: