Св. Йоан Рилски е покровител на целия български народ, но защо миньорите го приемат за свой пазител и свързват с него професионалния си празник?
Известната българска фолклористка Елена Огнянова се срещнала през 1945 г. с пенсионирания пернишки миньор дядо Пене Мацов, който тогава бил 84-годишен. Попитала го откога и защо се празнува „минскьо“ (миньорският) празник. Възрастният човек й разказал за три чудеса на св. Йоан Рилски: как с негова помощ били открити „Старите рудници“, как спасил живота на група затрупани миньори, как изцелил тежко контузен минен техник. След тези явявания на светеца и чудодейната му помощ почитта към него станала толкова силна, че миньорите отказвали да работят, когато се чества паметта му. Началството се принудило да обяви деня за професионален празник. Разказът на дядо Пене Мацов се потвърждава от официалната версия за възникването на празника, която откриваме в архивите. Тази история е подробно разказана в списание „Аязмо“ – бр. 6, който излезе в навечерието на 1070-годишнината от успението на светеца.
Старозагорското издание публикува блок от материали, посветени на св. Йоан Рилски Чудотворец и Великата Рилска пустиня. „Св. Йоан се грижи за своите чеда, оставя отпечатък в сърцата им“, казва в интервю за списанието Адрианополският епископ Евлогий, игумен на Рилската света обител, и подчертава: „След покръстването на българския народ св. Йоан Рилски е може би едно от най-големите явления в историята на България и Българската църква, от величината на св. цар Борис-Михаил Покръстителя“.
Още от изданието: „Юлските кланета. За любовта и разума“ – има ли връзка между Стара Загора, новозагорското село Любенова махала и френското градче Сент Етиен дю Рувре; едно припомняне на погромите от юли 1877 г. и много въпроси през юли 2016-а.„В исляма личното, социалното и политическото са дълбоко свързани“ – интервю с доц. д-р Клара Тонева, преподавател в Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“: „Това, което се случва в световен план, в голяма степен е отговорът на исляма. Може би е добре да се замислим дали нашата християнска Европа е наистина християнска, дали ние не сме християни само номинално, на думи, а всъщност не познаваме вярата си и не я изповядваме. Да се опитваме да знаем и опознаваме повече другия. Да оставаме верни на вярата си. И да се молим“.
Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/wd4r8
