Мобилно меню

4.25 1 1 1 1 1 Rating 4.25 (16 Votes)

paraklis nad Sveti vlasТази новина обиколи медиите в последните дни. А забележителното дело на ревностния свещеник Петър (Пейко) Тодоров Цанков се гради скромно и усърдно от години. За него свещеникът на храма „Свети Власий” в едноименния ни морски курорт не говори като за подвиг, а като за нещо, чрез което хората биха могли и сред природата да се сещат за Твореца на цялата природа – материална и духовна. Назначен да служи в този иначе хубав и нов храм, отец Петър често е споделял, че сред гъмжилото летуващи в известния курорт хората се чувстват като в пустиня – своеобразна пустиня от хора. Тях храмът като по правило не ги интересува и не ги привлича, независимо от благородния замисъл на ктиторите.

Отец Цанков бил вдъхновен да започне изграждането на малки иконостасчета (по-точно казано, отколкото параклиси) преди години след посещение в Монако, където венчал българка. В околностите на мястото, където бил, видял миниатюрните храмове и решил, че това е богоугодното начинание, което той би искал да предприеме и да остави нещо след себе си. Сега 21 иконостасчета, изградени от късове каменни плочи, свързват курорта Свети Влас с билото на Стара планина. Отец Петър всеки ден призори изминава близо трикилометровото разстояние нагоре до билото на последните старопланински склонове, преди могъщата планина да се гмурне в морските води.

Отецът, известен с нестандартното си мислене и успешно мисионерстване, разказва, че първоначално възнамерявал да вдигне само един параклис, после работата го увлякла. Случило се в близост до храма му да има и много отпадъчен материал от бясното крайбрежно строителство. Всяка заран слагал в раницата си по няколко каменни плочи, изкачвал се нагоре и ги подреждал при завоите на горската пътека. Така стигнал до 21, като навсякъде е сложил икони и надписи, взети от Библията. Заедно с руснак, който има имот край морето, прокарали вода до първия параклис – да имат откъде да пийнат водица в жегата туристите и богомолците. Всеки има нужда от този Божи дар и срещата му на най-неочакваното място е радост голяма.

Край някои от завършените каменни места за молитва нагоре из стръмното засадил и по някое коренче домати – да имат какво да си откъснат хората, преди да стигнат до билото. А за да не е безплодна идеята – при всеки корен има по едно бидонче с вода за поливане на доматите. Отецът всяка сутрин изнася по 5-10 литра вода за тази цел. „Странно!“ – ще каже някой. „Благородно!“ – твърдят повечето хора. Отец Петър е по-скромен в самооценката си. Просто смята, че с тези малки параклисчета може да приобщава миряните към православната вяра. Защото не всеки идвал в църквата, но мнозина дирели чистотата на планинския въздух.

Иконом Петър Цанков, родом от една балканска махала в северните склонове на Централна Стара планина, е завършил Софийската духовна семинария и Духовната академия, а след това е ръкоположен за свещеник от Старозагорския митрополит Панкратий и служил десетки години в с. Енина и в град Казанлък. След пенсионирането си той е поканен да служи в новопостроената църква „Св. Власий“ в град Св. Влас. Не е на енорийска работа, а по-скоро на мисионерска. Затова три четвърти от времето си отделя за работа с хората, а едва една четвърт – за богослужения и треби. И с работата си по каменните иконостаси, и с беседите си с хората се стреми да изтъква, че трябва да се обръща повече внимание на апостолския съвет: като пристъпвате към Него, живия камък, от човеците отхвърлен, но от Бога избран, драгоценен, и вие сами, като живи камъни, съграждайте от себе си духовен дом, свето свещенство, за да принесете духовни жертви, благоприятни Богу чрез Иисуса Христа (1 Петр. 2:4-5). 

Изображение: Монитор


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/wd6d9 

Разпространяване на статията:

 

 

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.